Тя знае прекрасно всички железни правила, свързани с храненето, къпането, приучаването към гърне и отказването от биберон; разполага с тайни (и явни), доказано работещи методи за разсейване, укротяване и приспиване на бебета и малки деца; в състояние е да „прилъже“ дори най-злоядия малчуган с кулинарно изкушение по нейна собствена рецепта, с която е отгледала едно, две или повече поколения деца. Тя е баба ти или съседката от горния етаж, или братовчедката на майка ти. Всъщност няма значение коя е ─ важното е, че има изпитани решения за всичките ти проблеми, свързани с отглеждането и възпитанието на малки човеци.
Мисля, че не познавам майка, която да няма поне един представител на този вид в живота си – някой, който има готов отговор на всичките ѝ незададени въпроси, и който не се свени да сподели съветите и критиките си, независимо дали са желани или не. Обикновено това са по-възрастни жени, които са отгледали N на брой деца и имат достатъчно опит, за да защитят теориите и методиките си. Някои от тези теории и методики наистина са работещи и се оказват добър „жокер“, който може да спести много време и енергия на една майка новобранец, каквато съм и аз. Друга част обаче мигом влизат в графата „налудничави идеи, които никога, никога, ама никога не бих приложила върху детето си“.
Признавам си, че макар по природа и възпитание да съм дипломатичен човек, когато става въпрос за втората група, лесно забравям добрите си обноски. Нетипичната ми категоричност в това отношение бързо научи хората от близкото ми обкръжение (да, дори бабите!), че пропагандирането на разбирания, които не споделям, не води до нищо добро. Разбира се, търся тяхното мнение и съвет, когато сметна това за необходимо, и слушам с интерес историите им за това как са се случвали нещата в близкото минало, когато памперсите и пасаторите са били утопия. Не смятам за необходимо обаче да следвам сляпо напътствията, които получавам от по-опитните от мен, защото…
НЕЩАТА СА РАЗЛИЧНИ
Нещата днес наистина са различни. И нямам предвид само споменатите по-горе памперси и пасатори. Имам предвид цялостната концепция, свързана с отглеждането на деца, валидна в днешния високооборотен, високотехнологичен и високо-каквото-ви-дойде-наум свят. Затова подминавам с усмивка реплики от типа на: „Едно време баба ти все био плодове е яла мислиш“. Едно време баба ми също така не е поглъщала безмерни количества зрънчо, не е седяла с часове пред компютъра и не се е сблъсквала с вредните газове от стотици хиляди автомобили. Освен това е отглеждала наследниците си с помощта на майка си, свекърва си и цяла сюрия братовчедки. Май няма смисъл да продължавам да изброявам, защото на всички ни е ясно, че макар на еволюционно ниво да сме си същите, условията, в които живеем, доста са се променили от времето, което майките и бабите ни помнят.
ОПИТЪТ НЕ ГАРАНТИРА ДОСТОВЕРНОСТ
Това, че някой някога е натривал всяка вечер венците на детето си със свинска мас и то взело, че станало пълноценен човек, за мен не е доказателство, че именно маста е в основата на неговото крепко здраве. Всъщност съм почти сигурна, че човечеството е оцеляло благодарение на някои привички и ВЪПРЕКИ други. Тук веднага се сещам за меда, който се е използвал като ефикасно средство за успокояване на бебета в моето семейство няколко поколения наред – една от многото традиции, които наруших, без особени угризения. Освен това отказах да захранвам с плодови сокчета, да дробя попара с прясно мляко и да купя проходилка – все неща, които се считаха за норма от обкръжението ми. Знам, че безброй деца по света са отгледани по този начин, знам и че много родители следват същите стъпки и днес. За себе си обаче съм решила, че това не е моето решение, че мога да намеря по-добра алтернатива. Не се опълчвам, не отричам и не заклеймявам – просто следвам свои си разбирания, които понякога се оказват извън установените правила.
Снимка: pixabay.com
НЯМА УНИВЕРСАЛНИ РЕШЕНИЯ
Вкъщи имаме и друг „играч“ на терена, който избягва да следва правилата – дъщеря ми. От самото си раждане, тя категорично отказва да върви по утвърдените схеми, свързани с изграждането на пълноценен режим и ключови навици. Захранването, следобедният сън, отказът от памперси – всичко се случва в избран от нея момент и по неин начин, независимо колко време и усилия съм отделила, за да я „прикоткам“ преди това.
Междувременно знайни и незнайни за мен хора ме засипваха със съвети, трикове и безотказно работещи схеми, които аз отначало следвах прилежно, но с които скоро след това се разделих, защото се оказаха тотално неефикасни. Към днешна дата знам, че дори най-надеждното решение, подкрепено от науката и одобрено от Светия синод, може да претърпи пълен провал конкретно в моя случай – както и в много други, разбира се. Затова се старая да избягвам таблиците, мерките и теглилките и, доколкото мога, да отчитам тайните и явните знаци, които детето ми ми дава. А те са ужасно много и чакат да бъдат разгадани.
Снимка на корицата: pixabay.com
