Да поговорим Коментар

Защо е невъзпитано да се сочи с пръст

Сочи с пръст

И защо е важно да обясняваме това на децата

Имате ли подобен спомен? Още сте на 3 – 4 – 5 години, вървите с майка си по улицата и изведнъж виждате срещу вас да се задава чудат мъж или странно облечена жена. Във всеки случай, нямате търпение да споделите това, което виждате.
– Мамо, мамо! – дърпате майка си за ръката, докато с другата сочите приближаващия към вас човек – Виж!
Но вместо да се удиви или възхити заедно с вас, майка ви перва щръкналия показалец и ви смъмря – Не сочи с пръст! Не е възпитано!

Сега, когато вие сте майка, правите същото, щом вашето дете посочи някой с пръст. И обяснението отново спира до тук – Не е възпитано! Живот и здраве, вашето дете ще казва същото на внуците ви.

И така е по целия свят. Няма нито една страна, в която соченето с пръст да е приемливо и да не се счита за проява на грубост. В Тайланд например е толкова неуважително, че ако искате да посочите някого, най-добре е да го направите с брадичка. А ако ви е необходимо да посочите нещо, препоръчително е да използвате цяла ръка. В Гвинея-Бисау пък е най-разумно да посочвате с език.

Но да оставим настрана тези любопитни подробности, знаете ли защо е невъзпитано? Защо всъщност не бива да се сочи с пръст?

Обяснението е доста просто. Още от древността насам, посочването с пръст се е считало за агресивен жест. Жест на господство, превъзходство над другия.

Във времето, в което се е вярвало, че жреците разговарят директно с боговете и притежават свръхестествени сили, посочването с пръст се е приемало като жест, който се прави при омагьосване или проклятие.

Владетелите

Снимка: pixabay.com

По-късно той става запазена марка на владетелите, в случаите, в които те обвиняват или наказват някого. Приеман е като заплаха. Като жест, с който се уличава във вина, в извършване на нещо лошо, престъпно.

Ако се замислите, той си остава такъв до ден днешен – проява на заплаха, на агресия, на превъзходство (макар в повечето случаи човекът, който сочи да не съзнава това). Пръстът, насочен към вас, ви изважда от анонимност, от удобната тълпа, насочва вниманието към вас без да сте го искали и ви прави уязвими. Именно затова казваме, че не е възпитано да се сочи с пръст. Защото отдавна вече живеем по цивилизационни правила, които изключват агресията под каквато и да било форма, дори и като толкова на пръв поглед безобиден жест.

Всъщност, последното за съжаление е все по-малко вярно и соченето с пръст е пренебрежим проблем в отношенията между непознати и познати. Агресията избива навън под доста по-драстични форми.

Това, разбира се, не значи да престанем да казваме на децата си, че не бива да сочат с пръст. Напротив! Но вероятно ще е още по-полезно да разширим леко обяснението защо не бива да го правят. Това ми се струва едно добро начало на разговор за агресията, за начина, по който я проявяваме дори без да се усетим и за това как можем да се справим с нея и да я контролираме. Разговор, необходим и на нас, и на децата ни.

Нека не си казваме: „Е, това е нещо дребно! Много важно сега дали ще обясним точно защо не бива да се сочи с пръст!“

Важно е!

Ако се научим да контролираме скритата, уж безобидна форма на агресия, вероятно ще ни е по-лесно да се справим с по-сериозните ѝ прояви. Нещо, от което и малки, и големи имаме нужда.

 

Снимка на корицата: pixabay.com

За автора

Маргарита Огнянова

Маргарита Огнянова

Маргарита Огнянова е пътешественик и борец за здравословен егоизъм. Работи като копирайтър фрийлансър и градинар на „Поляната" - сайт за личностно развитие и самопомощ. Родена е през 1981 година и когато порасне иска да стане щастлива.

Facebook коментари

Оставете коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.