Виолета Ангелова вече ни разказа при първата ни среща какво е да тренираш силово по време на бременност. За нас беше важно да разберем и подробности относно възстановителния период на Вили. Да, скорострелно се е случило, но всъщност без изобщо да го е планирала…
Как се възстанови след раждането? Връщаш се в залата на осмия ден след като си родила…
Не съм го планирала. Аз имам и друго детенце, с него по друг начин се случиха нещата. Имат осем години разлика двамата ми сина. Сега майка ми беше дошла да ми помага за два-три дни. Казах ѝ, че отивам да се пораздвижа във фитнеса. Гърбът и вратът бяха започнали да ме наболяват, предполагам заради кърменето. И така започнах, после мъжът ми пое една смяна, за да мога да ходя на тренировки – 40 минути, да се раздвижа. Чувствах се добре, нямах усложнения след раждането, съчетавах го без никакви проблеми с кърменето, с всички неща, които изискват моето внимание и присъствие.
Бебето във фитнеса водеше ли го?
Аз – не, но моята колежка – Мария, заедно с таткото – Лазар, съвсем от началото си ходиха с бебето в залата.
Не смятам, че съм ощетила сина си, като съм си взела 30-40 минутки от деня за мен. Освен това едно новородено почти през цялото време спи, ако всичко е наред.
Ако постоянно се фокусираш единствено и само върху децата, губиш своята същност и започваш, колкото и да не го осъзнаваш – да живееш чужд живот. А това също се отразява негативно и на тях – децата. Ако човек иска да се чувства добре в кожата си, е хубаво да продължи да прави нещата, които обича. Едно дете не пречи на това да се случва. Винаги има начин да съчетаеш така нещата, че да балансираш между деца, семейство, работа, приятели, къща, хобита. Разбира се, фокусът ти винаги ще е насочен към едно или друго нещо, но може да се балансира, така че никой да не е ощетен.
Кога започна да тренираш и други хора отново?
Това също се случи случайно, в последно време сме затрупани с много работа, бяхме и по-малко колеги, сега се разрасна екипът, но тогава не достигаше ресурс. Писаха колегите – кой ще го вземе това момче? Ехо, кой ще го вземе? И аз отговорих – че аз ще го вземa. Може би на петия или шестия месец, не съм сигурна, започнах с един човек, после двама – трима. И в момента по същия начин – ходя на работа, за да се откъсна от вкъщи, не съм се върнала на 100 %. Водя тренировки 4 дни в седмицата, по 2-3 часа максимум. Което ми е супер, хем допринасям на хората да им е по-добре, хем и на мен ми е хубаво, защото нали като даваш – то ти се връща.
Какви са твоите наблюдения, хората започват ли все повече да се грижат за тялото си или пък затлъстяването има превес?
Има много хора, които се губят по пътя на информационния поток, който ни залива. Те не знаят как да отсеят качественото и важното и просто се отказват. Но аз съм оптимист, защото виждам все повече хора, които се занимават редовно.
А защо е важно децата да спортуват?
Всички сме съгласни, че спортът е здраве. Но освен физическото такова, с коeто веднага асоциираме тази фраза, спортът допринася и за психическото здраве. Децата, които спортуват израстват силни и уверени и са способни сами да разрешават проблемни ситуации. Също така развиват различни социални умения, морални устои. И не на последно място –доказано е, че движението и спортът допринасят за по-добрите умствени способности, съответно по-добрите резултати в училище.
Хубаво би било децата да опитват от всичко – и плуване, и катерене, и гимнастика, и някакво бойно изкуство. Това ще изгради в тях отлична двигателна култура, която ще им бъде от полза и като възрастни. Съвсем не е задължително детето да посещава уроци – да бъде оставено да тича и скача на воля, да се катери, да виси, да се люлее също ще допринесе много в негова полза.