Преди година и половина се роди дъщеря ми – без съмнение най-великото нещо, което до момента се е случвало в живота ми. Хората казват, че когато дойдат децата, животът на човек се променя. Със сигурност това е така, но промените които настъпват, както и начинът, по който ги приемаме и тълкуваме, си зависи от самите нас.
Ще си призная съвсем честно, че не винаги съм искала да имам деца. Преди да забременея имах много забавен живот – кръстосване по баровете до късно, партита, концерти, пътувания, шумни компании и най-вече много смях. Преди години не бях готова за деца – не исках да заменям хубавия си тогава живот за безсъние, смяна на памперси и родителски тревоги. Нещото, от което си мислех, че ще ми е най-трудно да се откажа бяха приятелите ми. Струваше ми се безумно да остана сама вкъщи без любимите ми хора, с които съм прекарала минимум последните десет години от живота си. Така си мислих тогава и много съм грешала. Не защото не съм чувствала потребност да родя дете, естествено, че човек трябва да предприеме тази важна стъпка едва когато се почувства наистина готов за нея, а защото бях решила, че това би ми струвало раздяла с приятелите и живота, без които не мога.
Какво се случи всъщност?
Приятелите
Вече изпитала желанието да стана майка, аз започнах да се подготвям и доброволно промених много неща в ежедневието си. Започнах да живея по-хигиенично, спрях цигарите, започнах да пия фолиева киселина и спрях да вися в любимите заведения, без които също до тогава си мислих, че няма да мога. За огромна моя изненада тези обстоятелства, вместо да ми носят негативи, ми действаха изключително добре. Нещото, което ме изненада най-положително бяха взаимоотношенията ми с близките ми хора. Когато забременях, вместо да изпадна в изолация, за което вече психически се бях подготвила, хората започнаха да се интересуват от това как върви бременността ми, дали съм щастлива и дали искам да ме заведат някъде да ям. Истината е, че който иска да е приятел винаги ще бъде такъв, независимо дали съм бременна, родила или заета по друга причина. Факт е, че след появата на бебето времето едвам стига за душ и прибиране на разхвърлените из цялата къща играчки, но поне при мен взаимоотношенията с важните хора се запазиха и когато имам възможност винаги мога да ги видя или поне да поговорим по телефона. Ако нямам време никой не се сърди и като цяло нищо от “лошите“ неща, които очаквах в тази връзка, не се случи.
Навиците
Те разбира се също се видоизменят. Но фактът, че развивате нови такива като ставане по шест пъти на нощ, изстрелване със скоростта на светлината, когато малкото се сурне към някое препятствие или например готвенето (ако преди факторът “бебе“ не сте го умеели), съвсем не означава, че старите ви навици се променят или изчезват. Аз например, ако имам пролука, винаги правя нещо приятно, което съм правила и преди. Е, вярно е, че се разделих например с навика да оставям всичко навсякъде из нас, но пък ритуали като бирички с приятели, четене или блеене пред някой филм с крака на масата, винаги ще си останат на дневен ред. Сега по-рядко, но дай Боже в бъдеще ще остава повече време и за мама. Всъщност промените в ежедневните навици винаги могат да се разглеждат като нещо позитивно – „Аха, значи и това го мога!“
Родителите
Там аз лично не забелязах никаква промяна, освен че в съзнанието ми рязко се върнаха годините, в които се налагаше да ги питам дали може да изляза.
Съседите
С деветдесет процента от тях аз така и така не си говоря, така че едно ревящо посред нощ бебе не внесе кой знае какво разнообразие в отношенията.
Работата
За това още не мога да се изкажа, защото съм в отпуск по майчинство, но не вярвам детето да се отрази съществено там, стига да не ме викат по десет пъти на ден в градината, ако се окаже, че съм създала кръстоска между човек и тасманийски дявол.
Половинката
Освен ако кардинално не сте се объркали в избора на татко за вашето бебе, то дори ще ви сплоти още повече. Излишно е да навлизам в подробности, умората и рутината си казват думата, но съм убедена, че детето ще се отрази много добре на взаимоотношенията ви.
Външният вид
В началото борбата с килограмите е безмилостно жестока, но най-късно след като детето проходи така бързо ще се вталите, че сами няма да можете да повярвате. Ако липсата на прическа и маникюр не са непреодолим проблем за вас, видът ви ще е доста приличен. Ако пък имате баби, които да ви отменят, за да можете да се погрижите за себе си, би трябвало след време да сте доста доволни от това как изглеждате.
Снимка: pixabay.com
“Принудителният“ престой на детските площадки
Ето това вече е нещо напълно ново. И тук обаче впечатленията и емоциите ми са изцяло положителни. Стана така, че дори спечелих няколко нови приятелства около висенето по паркове и градинки. Запознах се с няколко прекрасни семейства покрай игрите на децата и по всичко личи, че тези хора ще продължат да присъстват в живота ми по някакъв начин. Има тук-там готини хора, ако ви липсват социалните контакти. Наистина е доста приятно да си прекарвате времето така. Не е изключено да получите и някои много добри съвети от другите майки.
А иначе, както навсякъде другаде, и там ще срещнете какви ли не колоритни персонажи, доста е забавно – то не са суеверия, ритуали, амулети против уроки. Нямах представа, че трябва да мия лицето на детето със светена вода когато се приберем в нас или че ако му сложа яйце под леглото ще спи по-добре.
И така…
Long story short – когато сега някой ме попита какво се е променило в живота ми след появата на малката, аз с широка усмивка отговарям: „Всичко и нищо“. Децата променят целия ни свят, но в същото време когато човек не търси промяна в нещата, които харесва и обича, тя не настъпва. Поне в моя случай така се получи. За мен животът си е същият, само че много по-хубав.
Снимка на корицата: pixabay.com
