Имам ново предложение за това какво да се прави на 8-ми март! Слушайте сега…
Бърз поглед върху ранната история на празника показва, че той е възникнал като протест. Припомням накратко:
• 8-ми март 1857 година – шивачки от няколко фабрики протестират срещу лошите условия на труд и ниското заплащане;
• 8-ми март 1910 година – жени работнички излизат на протест и искат правото да гласуват и да получават заплати като тези на мъжете;
• 8-ми март 1913 година – борецът за правата на жените Клара Цеткин предлага на тази дата да се отбелязва солидарността на работничките от цял свят. 6 държави приемат предложението и започват да отбелязват празника всяка година: Русия, Германия, Австрия, Дания, Швейцария, Франция. Честването ѝ отмира някъде в края на 20-те години на миналия век.
През 60-те години феминистките решават, че бунтът трябва да продължи и 8-ми март отново започва да се празнува. Все така като ден, в който жената отстоява своето право да живее нормално, достойно, според собствените си разбирания и нужди.
Приближавам се до същината на нещата. Още малко търпение!
Докато на Запад празникът е замирал и се е възраждал отново, винаги като бунт, като протест, в Източна Европа се е празнувал непрекъснато и то като ден на колежката, не на жената. Надявам се усещате тънката разлика.
В наши дни той все още се празнува по света. Отбелязват го Русия, Украйна, Литва, Латвия, Естония, Македония, Сърбия, Черна гора, Босна, Херцеговина, Унгария, Полша, Италия, Португалия, Бразилия, Виетнам, Китай и ние.
Сега, не знам как е в другите страни, но у нас положението е следното – няколко дни по-рано започват кръвопролитни Facebook борби „за“ или „против“ празника. Дами и господа се сприятеляват, разприятеляват, блокират, лайкват и шерват на поразия. На самия ден навсякъде се продават цветя на двойна цена, а господата пристъпват нервно около продавачките и се чудят колко букета да купят, защото някоя жена може да се обиди, че ѝ подаряват цветя. Друга пък може да се обиди, че не ѝ подаряват. А да ги питат не върви. Някой мъж все пак се престрашава и пита. И те се обиждат всичките, че не може сам да съобрази какво да прави.
Ето го и моето предложение какво да празнуваме на 8-ми март и как
Да върнем 8-ми март на жените! Не на колежката, на майката, на бабата, а на жената. На тази жена, която иска по-добър живот и е готова да се бори за него, за да го получи, все едно какви са социалните ѝ, обществени и семейни роли.
Защо да не започнем отначало, от 8-ми март – ден, в който жената протестира. Не ме разбирайте буквално, не е нужно всички да се изсипваме на улицата и да сме недоволни ей така, заради принципа. Говоря за съвсем други неща. Например за 8-ми март, денят в който:
• отивам сама на ресторант и не ми пука, че ме гледат странно;
• не се съгласявам да ме разпитват по време на интервю за работа дали смятам скоро да имам деца, за да решат да ме наемат или не;
• настоявам да получа заплащане като това на колегите си мъже, защото съм точно толкова квалифицирана и върша същата работа като тях;
• научавам един познат, че не бива да си пъха носа навсякъде и да пита скоро ли ще имам деца;
• подарявам на мъжа си прахосмукачка и график кога е негов ред да я ползва;
• напускам работата, която не харесвам, за да намеря своя път.
• Добавете към списъка това, което е важно за вас да промените или да отстоявате.
Защо 8-ми март да не е ден за важни за жената неща? 24 часа, в които да си помисли от какво не е доволна и да се опита да го промени, или да направи първите стъпки към промяна. Защо това да не е денят за личен женски протест, а ако се налага и за протест на всички жени срещу мерки, норми, закони, действия, които нарушават техните права?
„Е, то само един ден не стига!“ – може би ще кажат някои от вас. Вярно, ще отговоря аз. Но все отнякъде трябва да се почне. И ако някоя дама има нужда от помощ, за да направи първата крачка към своето по-добро бъдеще, нека знае, че има един ден в годината, в който може да я направи. Може би с времето все повече жени ще осъзнават, че нямат нужда от ничие разрешение, от специален ден за протест, от букет на определена дата, а ще се борят за собственото си щастие в момента, в който усетят, че им се изплъзва. И тогава 8-ми март ще е само още една от чудесните дати в календара. Точно както останалите 364.
Снимка на корицата: pixabay.com
