Да поговорим Коментар

Няколко сериозни въпроса към родителите

въпроси към родителите

– особено към тези, които искат да са перфектни

 

Драги родители, много бих искала да ви разкажа две истории и после да ви попитам нещо. Може би дори няколко неща. Ето за какво става въпрос:

История първа
Главни герои – симпатична влюбена двойка. Той е на 22, тя на 21.
Били заедно около година и той започнал да я припира да се оженят. На въпроса ѝ защо толкова бърза, отговорил най-чистосърдечно: „За да си имаме деца, докато сме млади, че да можем да им помагаме като пораснат.“

Така и направили. Вдигнали сватба, родили им се деца, отгледали ги. Не знам с подробности как са се грижили за тях и са ги възпитавали, но е факт, че порасналите деца не искат изобщо баща им да им помага. И за да му попречат, са се погрижили да отпътуват надалеч. В следствие на това родителят им е огoрчен, нещастен и се чувства предаден от собствената си кръв.

История втора
Главни герои – майка и дъщеря. Тя е на около 50, учителка в малък град. Дъщеря ѝ е на около 28, изучила се вече, живее в голям град, работи, получава добри пари. Майка ѝ се обажда всеки ден и се жалва, че не може да ѝ помогне, че не е добър родител, че се е провалила като майка.

На въпроса с какво според нея трябва да помогне, отговаря горе-долу следното: „Ами не мога да ти дам пари, не съм ти купила апартамент – да си имаш, да си живееш.“ Дъщеря ѝ обяснява, че няма нужда от апартамент, нито от финансова помощ, има нужда само от морална подкрепа и да може да разговаря с майка си нормално. Обаче от другата страна просто не я чуват. Момичето си има грижи, иска да ги сподели с някого, ама няма с кого, защото всичко за майката опира само до това, че тя не е помогнала достатъчно на детето си, но това е, защото животът се е оказал несправедлив и промените са съсипали най-хубавите ѝ години, и тя откъде да знае, че така ще стане, и освен това не може да краде и да лъже, и затова не може да купи на детето си апартамент, и затова се е провалила като родител.

Резултатът е майка, която наистина се проваля като родител, макар и на по-късен етап, защото сама отблъсква своето дете от себе си.

Майка

Снимка: pixabay.com

Въпроси
1. Нормални ли ви се струват родителите в тези две истории?
2. Вие мислите ли, че сте добри родители?
3. Какво значи добри родители?
4. Не се ли страхувате, че собственият ви криворазбран перфекционизъм ще навреди на детето ви?

Знам, че всеки родител иска да даде най-доброто на своето хлапе. Обаче кой и как определя кое е най-доброто за някого?

Вярно е, аз съм страничен наблюдател и събирач на семейни истории, нямам личен опит. Но виждам много родители, които се бъхтят като волове, изстискват невъзможното от себе си, за да имат децата им най-хубавото:

• Майки, които не ползват детска кухня, а приготвят по 6 различни манджи от био продукти всеки ден. В резултат детето е супер изнежено и с 3 – 4 алергии.

• Бащи, които работят на 3 места, за да ходи отрочето на хор, пиано, математика, рисуване и английски. В резултат никой в това семейство не вижда никого в будно състояние. Родителите просто взимат един пакет, наречен дете, от едно място, водят го на друго, вечер всички се прибират скапани и заспиват.

• Родители, които не се чувстват добре заедно обаче решават да кретат някак в името на щастливото бъдеще на детето – за да не го травмират от малко. В резултат детето е толкова травмирано, че има сериозни проблеми със създаването на пълноценни, дълготрайни взаимоотношения с противоположния пол.

Случва се тези хора да спрат за 5 минути да правят всичко в името на детето и да си поемат въздух. И според мен в този страшен миг, в който разбират колко са нещастни, детето им е обречено. Защото вместо да си признаят защо се чувстват зле, те се втурват още по-самоотвержено да помагат, да бъдат перфектните родители. И започват да изискват. Няма как да не им минава мисълта, че те са „жертвали всичко за детето си“ и съответно то трябва да им е благодарно, да ги слуша, да прави каквото поискат от него.

Ето ги и последните ми два въпроса:

1. Мислите ли, че детето се чувства добре, когато родителите му натрапват жертвата си? Когато по един или друг начин се опитват да го накарат да се чувства длъжно за неща, които никога не е искало.

2. Няма ли да е по-приятно и здравословно и за родителите, и за детето, да не бъдат толкова перфектни, но за сметка на това да се чувстват добре, всеки един със себе си и всички заедно?

Само питам.

Снимка на корицата: pixabay.com

За автора

Маргарита Огнянова

Маргарита Огнянова

Маргарита Огнянова е пътешественик и борец за здравословен егоизъм. Работи като копирайтър фрийлансър и градинар на „Поляната" - сайт за личностно развитие и самопомощ. Родена е през 1981 година и когато порасне иска да стане щастлива.

Facebook коментари

Оставете коментар