Вчера заваля сняг. Днес вече бе натрупало. Работна събота, отучвахме някакъв ден около празниците, за да е по-дълга ваканцията. Едвам издържах да свърша училище. Добре че директорката е смислена – намали часовете. Прибрах се по-рано вкъщи, хвърлих чантата, взех мини ските, отворих външната врата и казах на нашите: „Излизам, отиваме в парка, на дъното на езерото да се попързаляме. Взимам и брат ми. Може и бой със снежни топки да си спретнем, с баща ми беше много яко миналата година, даже крепост си бяхме построили“. А майка ми: „Ммм, не, пека кекс, ще ни идват семейни приятели на гости, трябва да останете – всеки момент ще дойдат, за да се запознаете с тях“. Естествено измърморих, че не е честно. Семейни приятели, които не са ни виждали 15 години, направо са си неприятели. Ще ми развалят те плановете. Както и да е, останах. Отидох в стаята при брат ми, който така или иначе се беше замотал с излизането. Седя на леглото, играя на Warcraft и буча. Какви са тези сега, толкова години не са се виждали с наш’те. Били живяли в Канада и сега се прибрали. Ще обясняват колко им е било трудно там. Ще трябва да се държа мило, ще отговарям на глупави въпроси за училището (естествено само глупави отговори ще получат). Щели да дойдат с дъщеря си. На моята възраст. Жестоко, просто. Дано да е като съученичките ми, да има какво да си кажа с нея и да е симпатична. Да не е някой дроб. И кучето щели да доведат – всичко ще стане в косми… Майка ми после ще ме кара да ѝ помагам да изчисти.
Докато си мрънках, те взеха, че дойдоха.
Кучето се оказа някаква много подскоклива порода, която не може да застане на едно място. Провери под всички столове, маси и дивани какво има. Завря се под шкафа за обувки. Само се закача, бута си носа във всички. Запознавало се, понеже било дружелюбно. Джак. Непоносимо животно. Джак нещо си. Проверих в търсачката – „Джак ръсел териер“. Ловец на лисици, тези хора луди ли са, за какво им е ловно куче в апартамент? Сигурно ги гони из стаите и не им дава минута спокойствие.
Невен и Рея. Колко ли са били побъркани родителите им, за да им дадат такива имена? Казват се особено, самите те са странни. Дали няма да се разведат заради религиозни причини. Тя, с това име, сигурно иска да я признава винаги като богиня. А той надали го прави – все пак е цвете, а от цветята само слънчогледът се кланя. На слънцето. Това да имаш богиня в къщи е трудна задача. Нали го гледам баща ми само се оплаква, че на ръце носи майка ми, а тя все е недоволна, че само я карал да си вдига краката. Височка е, 1,82 м, почти колкото него, а е с по-дълги от неговите. Разказват, че се запознали заради тъп бас на купон, където ги накарали да си мерят краката, защото някой твърдял, че жените по принцип са с по-дълги крака от мъжете. И понеже били почти равни на ръст (бащата е 185 см), да се видело къде е истината. Малко им е било пиенето, сами го казват.
А тези ни били семейни приятели от тогава. Какви семейни приятели? Те се оказа, че не са се женили, значи не са семейство. А не са и приятели, все пак имат дете. Приятели с ползи, така каза Стефан наскоро. Брат му си имал една позната, с която се разбирал много добре, не се виждали много често, че много работели и двамата. Но когато му станело чоглаво и бил на път да прегрее, а нямало с кого да излезе, обикновено излизали заедно. Правели си бар кролове, говорели си, смеели се и накрая или той, или тя спели при другия. Уж пари за такси да спестят. Ама Стефан казва, че като отишъл една сутрин в апартамента на брат му, за да отидат заедно на плуване, я заварил облечена само с тениска. Която видимо не била нейна.
Явно много ползи са намерили един за друг, ама чак дете от тези ползи… То детето само грижи създава. Нали ги гледам нашите – само се притесняват брат ми в кое училище ще кандидатства, при кой учител да го пратят на уроци, брекети му купиха, понеже се оплака, че всички в класа носели, а той – не. Изяде ги. За три месеца. Сега – нови. И мен ме тормозят – да кандидатствам, та да кандидатствам в университет в Германия. Аз пък предпочитам в Хага. На час е от Амстердам. Ще мога да ходя в техните кофи шопове, когато си искам.
Седнахме на вечеря, майка ми се беше постарала – предястие, салата, основно, антипасти. Пиха някакво специално вино. С цвят на коняк. Оказа се, че има два кекса. От единия не ни дадоха да хапнем. Изядоха си го сами и им беше много смешно. Гадове. Не знаех, че майка ми знае и такива рецепти. Може и да разреша да ми дойде на гости в общежитието, като запиша бакалавър в Хага.
Девойката се оказа, че е участвала в последния онлайн турнир по Warcraft. Коментирахме играта и се оказа, че тя е била участникът, който имаше най-висок сийд от всички и избираше картите до последно. А кучето се умори и си легна в краката ми.
Семейни (не)приятели. Няма такава вечеря.
Снимка на корицата: pixabay.com
