Идеи и находки Полезното и Приятното

Мама пазарува най-добре!

мама магазин

Ако преди две години някой ми беше казал, че ще се откажа доброволно от седмичния пазар в кварталния супермаркет, щях да си помисля, че е луд. В рамките на първата година след раждането на дъщеря ми ходенето до магазина беше бягство от домашния режим, глътка въздух, която поемах на седмична база с жажда и очакване. Случвало се е да излизам на пазар в девет вечерта, само за да проверя дали светът извън вкъщи още съществува, дали не съм забравила езика на възрастните.

Днес обаче нещата са малко по-различни. Прекарвам в света на възрастните между девет и десет часа на ден – напълно достатъчно, за да си припомня, че порасналите деца са не по-малко чудати и трудни за укротяване от бебетата. И повече от достатъчно, за да съм безапелационно убедена, че единствените лица, които искам да видя след края на работния ден, са тези на най-любимите ми хора.

супермаркет мама

Снимка: pixabay.com

Поради тази и още хиляда други причини, вече отговарям с отривисто кимане и звучно ДА всеки път, когато половинката ми предложи да ме замести в пазаруването. Кои са тези хиляда други причини ли? Ами например това, че всяко посещение на магазина в компанията на двегодишната ми дъщеря е придружено със спринт между щандовете; че в девет от десет случая прекарваме повечето време на щанда с детски книжки и играчки; че в десет от десет случая водим бурна дискусия на касата относно нуждата да вземем по един брой от всички изложени артикули, в това число презервативи, самобръсначки и алкални батерии.

Макар че тази история донякъде е интересна и обичам да си я причинявам от време на време, вече все по-често търся начини за бягство от нея. За единия от тях вече споменах – помощ от татко. Другият се казва онлайн пазаруване.

След няколко разигравания на гореописания сценарий, преди известно време склоних да дам шанс на виртуалната кошница Ebag.bg, към която преди скришом поглеждах с недоверие. Недоверие, най-вече защото: „Как така ще си купя нещо, без да мога да го видя и пипна?“ Ами, оказа се, че може. Повечето от пакетираните неща, които купувам, така или иначе вече са ми до болка познати и слагането им в кошницата (било това реална или виртуална) е механично действие, което извършвам без излишни мисли и разсъждения. Когато реша да дам шанс на някой нов продукт пък имам възможност обстойно да го разуча в Google, което понякога върши много по-добра работа от стандартното описание от етикета, което иначе набързо преглеждам в супермаркета.

Онлайн поръчаните свежи храни (плодове и зеленчуци) от своя страна винаги са прилежно подбрани от служителите в магазина и пристигат при мен в отлично състояние – нещо, което аз невинаги успявам да направя в кварталния магазин, където в пиковите часове се съревновавам с един куп хора пред щайгата с домати. Поръчвала съм през EBag почти целия растителен асортимент, който ползваме вкъщи и досега нито веднъж не съм била разочарована в това отношение – продуктите винаги са били здрави и свежи, каквито трябва да бъдат. Единствената причина, заради която се е случвало да се поколебая да поръчам някоя и друга зеления, е свързана с ограничението, според което определени плодове и зеленчуци (като киви и краставица например) могат да се поръчат в минимален грамаж от един килограм – количество, което при стандартни обстоятелства надвишава нуждите на нашето домакинство.

Признавам си обаче, че с цел да избегна гореспоменатите пикови часове за пазаруване и да извоювам един допълнителен час спокойствие, съм готова с радост да приютя не един, а цели пет килограма краставици! Вярвам, че всяка майка, която като мен е била част от шопинг войната между 18:00 и 20:00 часа в делничните дни, ще подкрепи позицията ми. Защото, за разлика от късния вечерен пазар, който може да се практикува с цел релакс и „проветряване на главата“, пазаруването в следработните часове си е истинска битка, нещо като състезание за издръжливост – на нервите, гласните струни и още един куп тъкани, органи и образувания.

щандове

Снимка: pixabay.com

Често най-пострадал от тази битка остава портфейлът ми, тъй като в бързината да взема всичко необходимо, купувам и неща, от които нямам нужда, или които съм забравила, че имам. Без да навлизам в подробности, тихичко ще си призная, че именно заради подобен пропуск вкъщи кътаме три стека хартия за ръце, взети „за всеки случай“. В графата „за всеки случай“ влизат и всички онези емоционални покупки, които в края на работния ден някак си сами скачат в количката ми в супермаркета – само защото съм толкова изгладняла, че имам чувството, че бих могла да погълна целия свят. Тази склонност като нищо може да се прояви и в онлайн вариацията на седмичния пазар, затова се старая преди голямото кликане да съм добре нахранена и въоръжена с адекватни мисли, които не крещят с пълно гърло: „Вземи тази консерва с дроб – ще ти хареса, нищо че мразиш дроб!“.

Освен с цел бягство от непредвидени (в повечето случаи ненужни) покупки, използвам онлайн пазаруването и с цел „планово запасяване“. Това означава, че успявам да снабдя дома с всички онези обемни продукти – прах за пране например – които иначе подминавам с охота в магазина, защото пренасянето им до входната ми врата винаги е процес с много въпросителни, когато в сценария е замесена дъщеря ми. Секцията „Аптека“ пък ми спестява ходенето до още една дестинация за продукти, които не бих могла да намеря в супермаркета – медицинска козметика, хомеопатични продукти и базови лекарства без рецепта, без които, уви, семейството ми трудно би могло да оцелее повече от няколко седмици.

Разбира се, традиционният пазар с кошница/количка в ръка продължава да бъде задължителен елемент от програмата ми на работеща майка. Особено в неделя. Особено в онези недели, когато денят започва в 8:00 с молба за палачинки, за които хладилникът ми изобщо, ама изобщо не е подготвен.

Снимка на корицата: pixabay.com

За автора

Ина Пенкова

Ина Пенкова

Ина е професионален комуникатор. Освен с маркетинг и PR, тя се занимава активно и с писане, най-вече по теми, свързани с родителството. Разбира се чудесно с думите и се възползва от всяка възможност да общува с тях, било то като читател или като автор. За сметка на това никак не я бива с цифрите, затова гледа да стои далеч от тях. В свободното си време обича да пътува и да бездейства. Вместо това обаче оцветява, чете приказки и строи градове от LEGO – просто защото има подходяща компания за това в лицето на двегодишната си дъщеря.

Facebook коментари

Оставете коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.