Свободна Европа: В разгара на пандемията няколко десетки хиляди двойки в България очакват своите неродени деца. Основните препоръки към тях бяха систематизирани още в първата седмица от извънредното положение:
Стойте си вкъщи;
Поддържайте връзка с проследяващия ви акушер-гинеколог по телефона;
При симптоми на COVID-19 се обадете на личния си лекар;
При аборт, раждане или друга спешност – търсете 112;
Дни след публикуването на инструкцията на сайта на здравното ведомство обаче започнаха да валят сигнали, че бременни и специалисти имат много въпроси по изпълнението ѝ, като много често те са свързани с новата организация на медицинската помощ, а не само с конкретния риск от COVID-19 по време на бременност. Може би защото – поне засега – липсват данни бременните да са сред рисковите групи, при които болестта протича тежко, липсват и данни за вътреутробно предаване на заразата от майка на бебе.
Симона и спрените консултации
Симона е една от бъдещите майки, които настъпването на пандемията към нашите географски ширини сварва в началото втория триместър от бременността.
„Ходя редовно на изследвания, наложи се да ме проследят допълнително, защото съм с отрицателен резус фактор. Не са ме връщали и след 13 март“, разказва тя. Далеч не всички бременни обаче са в това положение в момента, тъй като женските консултации са спрени до 13 април.
„Поддържаме връзка непрекъснато, но в момента отлагаме максимално срещите си с жените. И – за разлика от преди – ги приемаме сами, без партньора“, разказва Илона Нешкова, акушерка в самостоятелна акушерска практика. „Като акушерки ние работим с нискорискови бременни. И в момента, ако възникне притеснение – без значение дали заради бременността, или свързано с актуалната епидемия – имаме готовност да насочим жената към специалист, който да ѝ бъде полезен, без да се срещаме с нея“.
Сходен е подходът към здравите бъдещи майки с нисък риск и в практиката на д-р Анна Богданова. „Младите жени, които са здрави, последните им изследвания от преди 3-4 седмици са добри, и ранният скрининг не ни е дал основание за тревоги, няма смисъл да идват на преглед на всеки 3-4 седмици“, смята тя. В нейния кабинет обаче идват пациентки и със средно висок или висок риск. „Има бременни с по няколко спонтанни аборта, жени, забременели след години опити и ин витро процедури, като и други заболявания или състояния, които изискват преглед, за да се опазят здрави и майката, и бебето“. В тези случаи се следва протокол, при който да се намали до минимум струпването на пациентки, времето за изчакване и контактите помежду им.
Платеното здравеопазване
В началото на април в социалните мрежи се появиха сигнали, че заради официално спрените женски консултации, бременни жени са били поканени при желание да дойдат на платен преглед.
„Живея в Горна Оряховица и съм бременна в 15-та седмица. Ходя си на консултации, разликата е, че си плащам“, пише потребителка в страницата на едно от училищата за бъдещи родители. И пояснява, че е била информирана, че заради заповедта на Министерството на здравеопазването за спиране на женските консултации, в момента Националната здравноосигурителна каса не заплаща обичайните прегледи и изследвания.
От Касата обаче подчертават в отговор до Свободна Европа, че от тяхна страна няма забрана лекарите да преглеждат здравноосигурени пациенти. „Въпреки наложените ограничения, министерството на здравеопазването дава препоръка за някои изследвания, които лекарят специалист по „Акушерство и гинекология“, трябва да извърши“, коментират от институцията. И поясняват, че се допуска при неотложност също да бъдат извършвани прегледи и да се назначават изследвания, затова те следва и да се заплатят от НЗОК.
Важен детайл е, че в препоръката си от 19 март Министерството на здравеопазването определя като „задължителни“ изследвания, част от които всъщност не са в обхвата на програма „Майчино здравеопазване“ на НЗОК. Ранният скрининг включва високоспециализиран ултразвуков преглед и лабораторни изследвания, и се заплаща изцяло или частично от пациента (съществува възможност лабораторният компонент да бъде заплатен по Националната програма за подобряване на майчиното и детското здраве). Феталната морфология пък е различен, по-специализиран преглед от обикновеното ултразвуково изследване, включено в пакета на здравната каса, и се заплаща изцяло от бъдещата майка, без значение дали сме в условията на епидемия или не.
„За мен тези изследвания са важни и си ги плащам“, категорична е Симона. Очаква феталната морфология на своето бебе след седмица. Не живее в София и ще пътува специално за прегледа, но тъй като той се извършва по нейно желание и няма направление за него, се притеснява дали ще я пуснат да влезе в столицата. На този етап препоръката на здравното ведомство и декларацията, публикувана на страницата на МВР на 24 март, би следвало да са достатъчни за преминаване на Контролно-пропускателните пунктове. Какво ще е положението след седмица обаче е трудно да се предвиди.
Междувременно стана ясно, че ръководството, изготвено преди седмица от саморазпусналия се Медицински съвет към премиера, съдържа и по-актуални препоръки към бременните жени. Документът обаче все още не е достъпен на страниците на ангажираните институции.
Надежда Цекулова е завършила е журналистика в Софийски университет, дълги години работи като журналист с интереси в сферата на здравеопазването, социалната политика и човешките права. Основна част от професионалния ѝ път преминава в програма „Хоризонт“ на Българското национално радио. Има активна дейност за подобряване достъпа до здравеопазване на уязвими групи с фокус върху детското и майчиното здраве. В момента е директор програма „Кампании и комуникации“ в Български хелзинкски комитет.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036. снимка: pixabay