Автор: Валя Минчева
9 месеца от живота ми се сториха дълъг период на ограничения, но в същото време беше нужно да осъзная, че има много неща, които могат да ме направят щастлива и пълноценна.
Имаше доста забрани, които трябваше да спазвам, както всяка една бременна жена, разбира се. Някои от тях бяха: без секс (първите 3 месеца), цигари и алкохол, без нагревки, не трябваше да вдигам тежко, да спортувам активно, както и да приемам всякакви лекарства. Важното беше да слушам доктора, който проследява бременността ми, за това трябваше да изпълнявам стриктно неговите указания.
Но всички останали съвети и препоръки от мои познати, роднини и приятели, спокойно можех да пренебрегвам. Звучи малко грубо, но когато започнеха да ми изнасят лекция за вредата от газирани напитки, шоколадови и тестени изделия, всъщност само ме отегчаваха. Не бях длъжна да приемам всякакви критики, само, защото така е по-добре за моето бебе. Всичко, което е хубаво за мен, е също такова и за плода, който расте в коремчето ми.
Фактът, че нося едно малко невинно човече, не означава, че 9 месеца трябва да съм на сух режим и пости, да се лишавам от нормални удоволствия и да лежа в леглото. Още в началото на бременността си казах: „Чакай малко, ти не си болна, можеш да правиш толкова неща!”. Извършвах всякакви дейности и се опитвах да бъда достатъчно активна, като не застрашавах живота на моето мъниче. Напомнях си често, че първите три месеца са важни за развитието на плода, така че е необходимо наистина да бъда по-внимателна с всичко, с което се захващах.
Снимка: pixabay.com
Разхождах се в града, когато времето позволяваше, излизах всеки ден с приятели, ходих на море пролетта, макар близките ми да не го одобряваха. Качвах се няколко пъти в планината, когато имаше сняг, даже си позволих да карам сноуборд (можех да карам добре) за няколко спускания. През цялото време мислех позитивно и си повтарях, че всичко ще бъде наред! Така и беше.
Осъзнавах, че моето състояние в момента е доста по-различно от това на останалите около мен, но това не ме направи в пъти по-специална. Не бях типичната бременна жена, която мрънка за глупости, изисква съжаление от хората, които я заобикалят и се тъпче постоянно.
Чувствах се свободна от време на време да посещавам концерти на любими групи, някои от уикендите пък се разхождах в планината. Веднъж посетих един безплатен фестивал сред природата близо до града, в който живея. Голямата изненада беше, че мои познати ми предоставиха кемпер, в който можех да се разполагам, както и да спя там. Беше невероятно изживяване!
Относно храната не се притеснявах излишно, ако ми се ядеше нещо на момента, позволявах си го! Знаех, че колкото повече се възпирам от дадени храни и напитки, толкова повече ще съм нещастна. Това не означаваше, че съм ядяла като за двама. Малко количество, но по на често задоволяваше напълно моите нужди, както и тези на бебенцето в мен.
Проумях, че всичко ми носи наслада, нищо не ме притеснява и, че малкото човече винаги се чувства добре, когато и аз съм благоразположена. Понякога ми се искаше да се разчувствам и да поплача за щяло и нещяло, е, и за това не се въздържах. Все пак подобни емоции са необходими за поддържането на естествения баланс в живота ни. Бързо ми минаваше и след това се усмихвах широко, докато вдишвах поредната глътка чист въздух.
Чистех, готвех, пазарувах, купонясвах, няколко пъти в месеца си позволявах една чаша бира или вино. И за момент не съм се ограничавала умишлено, следвах само препоръките на моя доктор и се вслушавах във вътрешния си глас! Не съжалявам за нищо!
Радвах се на всички положителни и отрицателни черти на моята бременност. Много пъти ми беше трудно, самотно и некомфортно от редица фактори, но всичко отминаваше и си повтарях, че прекрасните моменти с моето малко невинно същество тепърва предстоят!
Снимка на корицата: pixabay.com
