Психологът и семеен консултант Цветелина Зидарова дава в книга ценни съвети и препоръки как да избегнем основните проблеми, пред които се изправят повечето деца и родители в процеса на адаптация в детската градина. За допълнително улеснение наръчникът „Адаптация в детската градина” (ИК „Сиела”) съдържа и множество илюстрации и схеми, които демонстрират различните гледни точки на участниците в процеса – родители, деца и възпитатели – и чрез които могат още по-ефективно да се предотвратят излишни недоразумения и пречки.
Цветелина Зидарова е психолог и семеен консултант. В качеството на съосновател на Център за психологически обучения и консултации „Как да…?“ и Адаптационна занималня „Фукльовци” през последните 10 години Зидарова помага активно на деца и родители, които срещат трудности в адаптацията в детската градина. Успоредно с това от 7 години работи и като психолог в държавна детска градина, което й позволява да опознае още по-добре средата.
Болезненият за повечето деца и родителите им период на първите месеци в детската градина е проследен подробно от психолога и магистър по семейно и брачно консултиране Цветелина Зидарова в книгата „Адаптация в детската градина” (с подзаглавие „Малка книжка за голямата стъпка”). Един от основните проблеми, смята авторката, е че често нито една от двете страни не е подготвена за тази стъпка. Затова Зидарова си поставя за цел да помогне в предварителната подготовка по темата, излагайки кратко и ясно, в множество схеми и илюстрации гледните точки на родители, деца и възпитатели, както и най-често срещаните грешки и проблемите, които биха могли да възникнат.
Зидарова обяснява в детайли и защо процесът на адаптация на детето в детската градина в първите месеци не е просто сблъсък на две среди, а „процес на пренастройване на ролите в семейството, понякога дори на дълбока лична промяна”. Както пише авторът на книгата: „Подготовката често е труден про¬цес, свързан с промени в самата структура на семейството, в пренареждане на роли, а понякога и с нарушаване на по¬стигнатия баланс.” Цветелина Зидарова съветва: „Не чакайте детето да се научи на самостоятелност в детската градина. Така ще учи трудните уроци на непознато място. Ако му помогнете да стане самостоятелно вкъщи, на сигурно място, то ще е по-уверено и спокойно в новата среда.“
Акцентът в книгата пада върху способността за отделяне и приспособяване на детето, което прави книгата полезна както за малчугани, които посещават държавни детски заведения, така и за тези в частните детски градини. Споделяйки истински истории от своята дългогодишна практика, авторката на „Адаптация в детската градина” дава повече яснота за всички елементи, които се оказват от особено значение за по-лесното приспособяване на детето.
Откъс от „Адаптация в детската градина”, Цветелина Зидарова
Идеята за тази книга се появи като естествено продъл¬жение на един дългогодишен интерес към темата за прис¬пособяването към детската градина. Самата аз пазя споме-ните за тази трудна и мъчителна промяна в моето детство. Страховете, притесненията, номерата, които планирах и правех на моите родители, само и само да ме оставят вкъ¬щи, пазарлъците за това да ме вземат първа и ако може, да остана само до обяд. Помня ситуации от детската градина, които все още ме карат да потръпвам от емоции с различна интензивност. Лелките, които ме караха да ям някакви супи, които не харесвам и до днес, торбичката за детската градина с пате, която беше дом на най-ценния камък от площадката (беше рядкост да намериш достатъчно удобен камък за пра¬вене на прашец), безкрайното време за сън, когато не ти се спи, и още куп други преживявания. Толкова години след това отново прекрачих прага на детската градина и се вър¬нах там, като че ли за да намеря сама отговори защо съм из¬питвала тези объркани чувства. Да разбера наистина ли съм била толкова непослушно дете, за каквато са ме определяли. Била ли е майка ми права да ме води там, въпреки че толкова се опитвах да ѝ обясня, че искам да остана вкъщи с баба или дори и самичка? Спомням си мириса на детската градина, картинките от торбичката ми, шкафчето и купичките.
Може би най-ясно помня вкуса на чая. Върнах се в гра¬дината, но вече в друга роля – като психолог и магистър по семейно и брачно консултиране. По-стабилна, по-уверена, по-самостоятелна. Дойдох сама. Въпреки всичко миризмата ме върна назад в годините. Навлизайки в ежедневието на де¬цата и педагозите и срещайки се с тревогите на родителите, видях този процес от друга страна. Всяка учебна година в държавната детска градина или ясла нови 25 деца в яслена група прекрачват прага за първи път. От тях около 12 деца имат нужда от по-плавен преход и плачат продължително при раздяла. Приблизително 5 деца ще са със сериозни за¬труднения с адаптацията и може и да се наложи да бъдат спрени от детското заведение до започване на следващата учебна година или до достигане на първа група от родители¬те си. Причина могат да бъдат и честите разболявания, към които децата стават по-предразположени заради високите нива на стрес. Положението не е много по-различно и при започващите в първа група. Някои от децата не успяват да се адаптират и социализират напълно дори и до последната си година в детската градина.
Докато наблюдавах процесите в градината, се разпозна¬вах в децата, но не със съжаление, а с желанието да се про¬мени този труден път, да се „намести“. Пътят на раздялата в детската градина е труден не само за децата. От позицията ми на дете помнех само това, че „мама трябва да ходи на работа и ще ме вземе, като се наспя и наиграя“. Не знаех, че майка ми също се е тревожела за мен. Сега, от дистанцията на времето и благодарение на натрупания опит, разбирам, че за нея е било не по-малко трудно. Всеки ден се сблъск¬вам с тревогата и сълзите на родителите, които се опитват да намерят най-лекия път за детето си, жонглирайки с ре¬сурсите, които имат. От позицията на психолог в държавна детска градина, който може да присъства в ежедневието на детето след раздялата и да говори с педагозите, разбрах, че и за тях е мъчителен този момент. Всеки има своя тактика, има свое виждане, но никой не се чувства спокоен, когато има тревожно и плачещо дете. Понякога тази тревога може да се изрази с раздразнение, с гняв, който отново идва от безсилието да се справиш с гледката на страдащото дете. Естествено, се появи и въпросът: „Защо е необходимо и три¬те страни да страдат толкова?“.
Идеята за промяната се появи като проект, в който бе възможно да се експериментира, но само извън прага на детското заведение. Годината бе 2009-а и аз намерих сродна душа, която да припознае тази идея и да застане до мен рамо до рамо в търсенето на отговорите и решенията – Елена Дражева. Създадохме проект за адаптационна занималня, в която децата да преминават през режимните моменти в детската градина, но с помощта на специалист. Родителят трябва да съдейства на детето си в процеса на отделяне, като остава в занималнята, докато то плавно се престрашава да опознае новата среда. По този начин семейството става сви¬детел на трудностите, с които детето им се сблъсква, както и участва във вземането на решенията за промяна – в занимал¬нята и вкъщи. В самата книга ще се уверите защо това е от толкова голямо значение и как по този начин фокусът може да се постави върху детето и неговите нужди и умения.
От този момент двете сме се сблъсквали с много исто¬рии на семейства с деца, които никога не се оказват случай¬но при нас. Сблъскваме се с цялата палитра от емоции, труд-ности, задръжки. Ставаме свидетели на различни решения, но най-ценното и мотивиращото е да виждаме прогреса на децата и техните семейства. Вярвам, че вече знаем как да по¬могнем за по-лесното и плавно адаптиране на малчуганите и по-безболезненото отделяне на родителите. Статистиката сочи, че 72% от децата, преминали през адаптационната за¬нималня, са завършили с успешна адаптация в детско заве¬дение. Разбира се, има случаи, при които приложените ин¬тервенции не са били достатъчни или детето е имало нужда от по-специализирана подкрепа. Някои от децата, преми¬нали през занималнята, сме насочвали към допълнителни специалисти, други не са постъпвали в детско заведение поради заминаване на родителите в чужбина. Тук е много важно да отбележа, че през годините на работа сме се сре¬щали с родители на деца с различни специални потребно¬сти. Адаптацията на тези деца в държавната детска градина изисква повече работа не само във формата на занималнята, но и със самите специалисти в градините. Тъй като адапта¬цията на децата с различни видове задръжки изисква много гъвкавост от всички участници в процеса, смятам, че е по-уместно да се обърне специално внимание в отделен труд. Въпреки това принципите, описани в тази книга, са абсо¬лютно приложими и в тези случаи. Поради тази причина ще можете да се запознаете и с историята на едно от децата със специални потребности, наред с другите описани случаи.
И така, задачата пред нас днес е как този опит, трупан вече толкова години, да се пренесе в държавната градина и да допринесе за естествения процес на адаптиране.
Тази малка книжка има за цел да даде яснота за всички елементи, които се оказват от особено значение за по-лес¬ното приспособяване на детето. Да даде светлина на темите и връзката им с процеса на отделяне, което често е основ¬на трудност за родители и учители. Нерядко фокусът им е насочен в съвсем друга посока и усилията, които полагат, се оказват безполезни. Това води до объркване, усещане за безсилие и различни неконструктивни решения. Често това е основна причина майки да напускат работа или да не за¬почват работа, за да останат вкъщи с детето, както децата да развиват все по-дълбока неувереност в общуването с връст¬ници, засилвайки връзката с майката. Понякога тези реше¬ния могат да доведат до дисбаланс в семейното функциони¬ране, да повлияят на отношенията между родителите или да влошат емоционалното състояние на някой от членовете.
Ако се питате как да се получат нещата при вас, можем да продължим към съществената част – глава първа! снимка: pixabay
