„Каква тъпа майка!“, бе директната реакция на момче, около 4-годишно, когато видя на паркинг на Lidl ядосана майка, забързано вървяща напред, викаща и заплашваща русоляво, мърляво дете на приблизително същите години, което въпреки студа, събличаше и тениската, докато вървеше към магазина. Всички сме били свидетели на сцени, в които майката/бащата се държи лошо спрямо детето. Говори грубо, обидно. Дори преминава към физическа разправа. Виждали сме и случаи, в които като се обясни ясно, смислено и убедено, че едно действие не е добро, няма нужда да се прави и/или да се предложи друго решение, детето се успокоява и приема реалността, без да изнервя себе си и другите.
Детето е изключително бърз, методичен и добър манипулатор. Независимо от възрастта си, то успява да разбере силните и слабите страни на възрастния. Т.е. къде са заложени рамките. Само за 5 минути на едно място с по-големия, което си е направо веднага. Хлапето натиска тайните бутони на емоциите, нагласите и разбиранията, провокира, за да може да накара възрастния да изпълни желаното. Или поне да се опита да постигне исканото – в зависимост от реакциите и мисленето на другия. Най-често се проверява какво може и какво не е разрешено по много прост начин – настояване, тръшкане (дори с блъскане на главата по пода – обикновено асфалт, цимент, мрамор, гранитогрес), театралничене, плач, измисляне на истории, разсмиване, търсене на помощ за лесно изпълними действия. Всичко това, за да може да се остане до по-късно вечерта, понеже не иска да стои по-дълго спокойно на едно място – на касата в магазина, данъчното, искане да се отиде някъде, където само то иска, да се яде цял ден само сладолед, да бъде носено на ръце, защото не му се върви, да не си измие зъбите, да не се напишат домашните, да се излиза с приятели, които смятаме за неподходяща компания, да не спи следобед, да се набие безпричинно (за нас) някое друго дете или да се говори зле за някой, ей така за кеф. Често децата започват да се опитват да преминат границите – иначе казано да правят бели, когато са болни, уморени, изнервени, скучно им е, гладни са или им се спи. Не са осигурени някои от най-важните позиции в основата на пирамидата на Маслоу 🙂 и цялата конструкция на общия ни живот започва да се руши. Понякога поради една или друга причина родителите компенсират някаква тяхна липса от детството или вина и оставят детето да прави каквото иска, да се държи зле, да реагира лошо.
В България все още хората си позволяват да критикуват, коментират детето пред родителя, да дават непоискани идеи и предложения как да се отглежда. Като се започне от майката на майката, майката на бащата, лелята, вуйната, мине се през педиатъра, съседите, колегите и се стигне до приятелите. Освен това наблюдавам и друга тенденция – с детето трябва да се работи меко, да се говори като в църква (проповеднически или/и опрощаващо) или въобще да се пропуска говоренето по някакви въпроси – да не кажем всички, да се оставя детето да направи само своя избор – обаче без да се определя между какви възможности, да се дава безкрайно много свобода, да не се проверява къде ходи, с кого е, какво прави, родителите да се оплакват – „Ама то не ме чува“, да се стига до положението „Аз му правя забележка, но не ме разбира“. Другата крайност е за всичко да се помага, да се дава съвет, да се прави вместо него, да не се възлагат отговорности или да се държиш с него все едно е бебе, нищо че е вече на 15 години.
Хлапетата със своето неподправено възприятие за света чистосърдечно оценяват ситуацията, в която са или която виждат. Освен това се държат с околните според зададените параметри от останалите. Не съм учила специално психология, но имах 2-3 семестъра различни основни курсове по психология в университета. От четенето през ред за изпитите съм запомнила, че детето възприема родителя като най-важния авторитет в живота си и затова той трябва да определи границите. Своите и външните. Те трябва да бъдат регулирани ясно и конкретно. Защото за границите се водят войните и битките. На децата, пораснали или не, им е интересно точно това.
Снимка на корицата: pixabay.com
