Или в кой момент е крайно време да направиш първи стъпки към майчинството
Случвало ли ти се е – твоя приятелка ти разказва за своя приятелка, която е родила доста късно и ти, вместо да се зарадваш за нея, питаш небрежно какво значи „късно“, на каква възраст е сега отрочето и започваш трескаво да пресмяташ на колко години е забременяла непознатата.
Случвало ли ти се е да се зачиташ с непризнато облекчение в статии, които разказват за невероятната съдба на 50-, че и 60-годишни родилки?
Разпитвала ли си майка си на колко години е била като е спрял месечният ѝ цикъл и на колко години това се е случило на баба ти, за да разбереш дали не си изложена на риск от ранна менопауза?
Ако отговориш с „да“ на поне един от тези три въпроса, моите поздравления – тихият ужас, че май твърде дълго си отлагала възможността да станеш майка, вече се е настанил удобно в теб и не смята да си тръгва скоро. Успокой се, не бързай да отричаш бурно – не съм ти враг. Твоите неканени гости – господин Голямото Шубе и госпожица Квошипраимся – са и мои неканени гости.
Осъзнах го един ден след като бях прекарала два часа в четене на истории за Елена Йончева, родила на 51, и преди това още два в търсене на доказателства, че и след 40 години жената спокойно може да забременее и да роди здраво дете. (Разбирай – прахосах цял ден да се ровя в жълти новини за български и холивудски звезди.)
Да се сравняваш с познати и непознати жени и да си мислиш: „Имам още малко време, щом се е случило на тази и на тази, и на другата да забременее късно, ще се случи и на мен“, са отчаян опит да не поглеждаш истината в очите. А истината е, че не само всяка жена, но и всяка бременност е сама за себе си – при някои се получава, при други не. Другата истина, която те засяга повече е, че времето ти намалява, а ти го пилееш, за да обуздаваш пристъпите си на паника с идиотски сравнения.
Казвам ти го, както го казвам всеки ден и на себе си: „Единственият начин за решаването на повечето проблеми е действието. Ако искаш и на теб да ти се случи да имаш дете, не чакай, направи нещо.“
Имаш ли партньор? Говори с него и обсъдете възможността да имате дете. Не някога, после, като имате пари, като си купите кола, като изплатите ипотеката. Сега!
Работиш ли? Осигурена ли си? Какви са доходите ти? Сядай с молив, химикал, обясненията на счетоводителката ти как се смятат майчинските и почвай да планираш. Това е един от случаите, в които „по-добре късно, отколкото никога“ не е само фраза.
Сметни какви ще са разходите за прегледи и изследвания по време на бременността, колко ще струват задължителните покупки за посрещане на бебето. Въобще, подходи като към мечтаната почивка на Бали. Нея не я изчака просто да ти се случи, а проучи, планира, изкара/спести пари и замина, нали?
Не чакай времето за годишен технически преглед на вагината, матката и всичките ти други чаркове, за да отидеш на гинеколог. Отиди, прегледай се, чуй, че всичко е наред, върни се спокойна у дома, заредена с тестове за овулация и като дойде точният момент бъди достатъчно прелъстителна и изкусителна за любимия.
Мислила си, че за да има бебе е достатъчно двама души да се обичат и да правят редовно чудесен секс? Напълно си права. Само че щом сме стигнали дотам да смятаме на каква възраст Мадона е родила първото си дете, за да се успокоим, че и на нас ще ни се случи, значи обичайната практика не ни е сила и се нуждаем от нов, твърд, прагматичен подход. Дали е уместно? Не знам, но ми се струва наложително.
Снимка: pixabay.com
Защото, само си представи, как след време четеш „Пик“, „Блиц“ или друг авторитетен онлайн всекидневник и попадаш на следната история: „65-годишна жена, забременяла без да разбере, твърди че детето ѝ е божи пратеник. Лекарите нямат обяснение за случая.“ Нали не искаш тогава все още да си в онази фаза, в която паниката е блокирала мозъка ти и си способна да повтаряш само: „Щом на нея се е случило, защо да не може да се случи и на мен?“ Струва ми се, че в този момент вече ще е наистина късно и опасно за теб, околните и детето, което би могла все пак да родиш.
Снимка на корицата: pixabay.com
