Да поговорим Интервю

Д-р Иван Вецев: Жените забременяват и раждат на една по-късна възраст

Д-р Иван Вецев: Жените забременяват и раждат на една по-късна възраст

Д-р Вецев, защо избрахте медицината за своя професия и как се насочихте към акушерство и гинекологията?

Винаги съм знаел, че искам да бъда лекар и че искам да помагам на хората. Още от малък, когато ме питаха какъв искам да стана, отговарях, че ще стана женски доктор. Впоследствие моя близка се разболя от карцином на маточната шийка и това беше и мотивът, който предопредели окончателно избора ми да стана акушер-гинеколог. На практика обаче не се занимавам толкова много с частта онкологични заболявания, колкото с тази, свързана с проследяване на бременността и раждане. Това е моето призвание, това ме прави истински щастлив и ми носи удовлетворение.

Двойките с репродуктивни проблеми в България са над 145 000. Какви са Вашите наблюдения от практиката ви – увеличават ли се пациентите с подобни затруднения и на какво се дължи тази тенденция според вас?

Действително броят на хората с подобни проблеми се увеличава, като това е тенденция в глобален мащаб. Като оставим настрана чисто медицинските причини за стерилитет, според мен една от основните причини за растящия брой на двойките с репродуктивните проблеми, както и за всички заболявания, се крие в ежедневния стрес и психоемоционалното напрежение, на който сме подложени. Това води след себе си редки полови контакти, например веднъж месечно, или полови контакти по задължение, а когато добавим ниска информираност относно най-подходящото време за забременяване – дните на овулацията на жената, забременяването става практически невъзможно. Проблемите, свързани с износването на бременността, също не са за подценяване, тъй като те са част от репродуктивното здраве. За съжаление, една голяма част от тях отново са свързани със стреса и страха да не се загуби така желаната бременност.

Другата причина за стерилитета е свързана с прекалено дългото чакане за зачеване на първото дете, често поради желание за професионална реализация. В допълнение, през последните години се забелязва тенденция на увеличаване на броя на случаите, свързани с невъзможност за забременяване поради репродуктивни проблеми от страна на мъжа.

Какво е нивото на профилактиката в тази насока в България и необходими ли са мерки на национално ниво?

Когато говорим за профилактика на репродуктивните проблеми, със сигурност детско-юношеската гинекология трябва да бъде поставена в центъра на системата, тъй като на един по-късен етап ние само констатираме и лекуваме последствията от ранния старт на сексуалните контакти и и лошата хигиена на половия живот.

Често специализирана помощ се търси едва когато момичето има проблеми с цикъла или има някакви интимни оплаквания, а би следвало профилактиката да започне още преди първите полови контакти. Беседите на достъпен език за начините за предпазване от полово предавани инфекции и нежелана бременност биха подобрили съществено профилактиката. Следствие от тази празнина е и средната възраст за начало на полов живот в България, която е 14-15 години – доста ниска спрямо средноевропейската.

В този смисъл какъв е профилът на българската майка – следва ли европейските тенденции за все по-късно майчинство и как се отразява това на способността й да зачене и да роди здраво дете?

Със сигурност жените забременяват и раждат на една по-късна възраст. Това е факт, особено в по-големите градове у нас, където средната възраст, на която жените забременяват, е 30 години, дори 32-33. Като цяло за страната тази възраст е около 27-28 години, докато в миналото тя е била 20-25 години. От своя страна това се отразява негативно на раждането на първо дете и е причина за по-голямата част от проблемите, свързани с невъзможността за забременяване, както и трудности при износване, произхождащи от наличие на съпътстващи заболявания. Това е и причината ние като специалисти да подтикваме жените да забременяват в по-ранна възраст. Пределно допустима възраст за забременяване и раждане на първо дете е 35-годишна възраст. Поради различни причини обаче броят на жените, забременели след тази възраст, расте.

Оказва се, че България е на една от водещите позиции по отношение на броя на извършените раждания чрез секцио. Какво е Вашето мнение – редно ли е секциото да е свободен избор на раждащата жена, без медицински показания за това?

Личното ми мнение е, че всеки един пациент трябва да бъде запознат какво го очаква при една такава предстояща операция и трябва да може да вземе своето информирано решение. В този ред на мисли е редно пациентът да може да избере такъв тип манипулация, но дали лекарят ще се съгласи да го направи е друг въпрос, защото съгласявайки се, той става съучастник в решението на жената. Ако той реши да го направи без индикации за необходимост от секцио, предварително трябва да съобрази редица фактори, които могат да изложат на риск както жената и бебето й, така и него самия. Така че според мен жената трябва да може да избира, но аз лично не съм за цезарово сечение и съм за нормалното раждане, когато то е възможно и безопасно.

Болката и страхът са основните фактори, наклоняващи жените в посока да изберат цезарово сечение. Смятам, че ако на една жена се обясни по нормален и достъпен начин, че болката, която тя очаква при нормалното раждане и продължителността на нормалното раждане по-скоро не са това, което тя е чувала, тя най-вероятно би избрала да роди нормално. Още повече, че в нашето съвремие се използва доста епидурално обезболяване, което от една страна скъсява продължителността на раждането, а от друга жените не усещат тази болка, която биха усетили, ако не са обезболени. Да не пропускаме и възстановяването, което след нормално раждане е в пъти по-бързо.

Напоследък все повече се говори за отношенията между медицинските специалисти и раждащата жена. Според Вас има ли още какво да се подобри в тази насока, за да се чувстват жените спокойни в този така важен момент от живота им?

Не само че има какво да се подобри, а може би то на практика трябва да започне да се гради, защото много малко са местата, в които раждащата жена и медицинският персонал могат да си имат пълно доверие. В повечето случаи те не се познават и е нормално и едните, и другите да гледат с недоверие. Комуникацията и изграждането на познанието за процеса на раждане трябва да започне още от женската консултация по време на проследяването на бременността. За съжаление, много често жените отиват да раждат напълно неподготвени за този процес, не знаят какво ги очаква и се изправят пред една нова за тях ситуация, за която се оказват неподготвени не толкова физически, а по-скоро психически. Тогава започват проблемите с медицинския персонал – жената казва „Боли ме” и й се казва „Нормално е да те боли”, а трябва да й се обясни, че да, действително е нормално да я боли, но има начини за премахване на част от тази болка. Една голяма част от обезболяването по време на раждането е психопрофилактиката на раждането.

Визитка:

Д-р Иван Вецев е роден на 14 септември 1985 г. в София. Завършва средно образование в ПМГ “Добри Чинтулов” град Сливен, след което през 2004 г. записва медицина в Медицински университет – София. Още като студент започва активно да изгражда своя професионален опит в сферата на здравеопазването. До дипломирането си като лекар в края на 2010 г. д-р Вецев е участвал в разписването и реализацията на редица здравни кампании и проекти, насочени към социалнозначими заболявания и проблеми в здравеопазването, като освен че е заемал различни позиции в неправителствени организации, е работил и за фармацевтични компании. През 2012 г. започва специализация по акушерство и гниекология и концентрира усилията си в изграждането си като професионалист, на който пациентите могат да доверят здравето си и здравето на своите бъдещи деца. След придобиване на специалност през 2016 г., до настоящия момент съвместява активна практика като акушер-гинеколог и експерт „Достъп до лечение“ (Access officer) в най-голямото пациентско обединение в България – Национална пациентска организация.

източник: Здраве.нет (прочетете цялото интервю тук) снимка: pixabay