"Микробиомът е една огромна нова територия на медицинската практика. Вече се знае, че промените в него влияят не само локално, но и върху целия имунитет, каза за подкаста на БНР "В центъра на системата"  д-р Тихомир Мустаков, известен детски алерголог с дългогодишна практика. 

Д-р Мустаков беше лектор на Национална среща на фондация "Медии, общество, семейство, традиции". Събитието е под патронажа на парламентарната здравна комисия и ще премине под мотото "инвестираме за надежда".

Алергиите вече не са просто сезонно неудобство, а глобално предизвикателство за съвременната медицина, каза д-р Тихомир Мустаков.

Микробиомът е съвкупността от микроорганизми, които живеят в и върху нашето тяло и той играе ключова роля за правилното развитие на имунната система. Нарушения в баланса му се свързват с повишена предразположеност към алергии, включително хранителни, кожни и дихателни, поясни алергологът. По думите му алергиите започват още преди раждането. 

"В утробата майката е средата на плода. Състоянието ѝ моделира бъдещия имунен отговор на детето. Нездравословната среда, честата употреба на антибиотици и стерилният начин на живот могат да повлияят негативно на имунния баланс още в пренаталния период. Свръхчистата среда обърква имунната система. Когато не среща патогени, тя започва да реагира на безобидни вещества, поясни д-р Мустаков.

Т.нар. хигиенна хипотеза обяснява защо алергиите зачестяват в индустриализираните общества. Избягването на микроби, които би трябвало да "тренират" имунната ни система, може да доведе до свръхреактивност към иначе безвредни вещества като прах, храни, оцветители и консерванти.

При децата все по-често срещаме алергии като - атопичен дерматит, най-често в бебешка възраст, бронхиални проблеми и астма, в ранна детска възраст, алергичен ринит - най-чест в училищна и тийнейджърска възраст".

В прехода в прехода към пубертет зачестяват обаче алергиите към медикаменти и химикали в храните.

"При тийнейджърите проблемът често е и поведенчески, защото ни е трудно да ограничим консумацията на цветни напитки и джънк фууд. У нас се наблюдават нови алергии и те са към фъстъци, кърмозин и вносни продукти.

Алергията към фъстъци, до скоро непозната за България, вече се диагностицира редовно. Причините се търсят във вносни партиди с афлатоксини, както и в начина на обработка и съхранение.

Друг често срещан нов алерген е оцветителят кърмозин (Е120), който се използва в безалкохолни напитки, колбаси и дори лекарства. Той има молекулна структура, сходна с тази на домашните акари, което го прави опасен за чувствителни хора, съобщи д-р Мустаков.

Според алерголога превенцията е възможна и необходима и част от нея е кърменето:

"Кърменето е протективно, но зависи и какво съдържа кърмата. Препоръките ми за намаляване на риска от алергии включват: естествено хранене по време на бременност, избягване на химизирани продукти, лечение на алергии преди зачеване, минимално използване на антибиотици, активен, но разумен контакт с природата.

"Алергиите вече не са просто наследствена предразположеност, а резултат от сложна взаимовръзка между гени, микробиом и околна среда. Промяната на средата, храната и начина на живот дава реален шанс за намаляване на риска и подобряване на здравето на бъдещите поколения. Затова съвететът ми е - не е нужно да се капсулираме. Трябва просто да се върнем към естественият начин на живот, използването на максимално прясна храна от държавата, в която сме родени, това важи с голяма сила за бременните и кърмещите жени, обобщи д-р Тихомир Мустаков. 

Д-р Тихомир Мустаков: Висше образование - медицина, Медицинска академия - София