В света на социалните мрежи родителството често изглежда като подреден албум – усмихнати деца, творчески закуски, хармонични сутрини. В действителност то е една от най-хаотичните, дълбоки и объркващи роли, в които човек може да влезе.

Да си родител не е само грижа. Това е постоянен вътрешен диалог – „достатъчно ли давам?“, „прекалих ли?“, „ще ме запомни ли така?“ Между сменените пелени, разсипаното мляко и хилядите „не сега“ се крие усилието да отгледаш не просто дете, а уверен, цялостен човек.

Съвременното родителство идва със своите предизвикателства. Работа, екрани, умора. Но и с едно осъзнаване – че не е нужно да си идеален. Нужно е да си истински. Да признаваш грешките си. Да се извиняваш. Да присъстваш – не само физически, но и емоционално.

Децата не помнят колко кукли или коли са имали. Но помнят как си ги слушал. Как си ги гледал. Как си ги прегръщал вечер, когато светът им е изглеждал голям и страшен. Родителството не е красива картинка – то е процес. И точно затова е толкова важно.