Раждането не е просто край на бременността – то е трансформация, както физическа, така и психо-емоционална. Медицинската наука определя раждането като сложен физиологичен процес, координиран от хормони като окситоцин, ендорфини и простагландини. Те не само стимулират маточните контракции, но и играят роля за създаване на усещане за свързаност, болкоуспокояване и фокус.

Въпреки че медицинските интервенции често са животоспасяващи, Световната здравна организация подчертава важността на физиологичното раждане без излишна намеса, когато няма медицински показания. Подкрепата на партньор, акушерка или дула доказано намалява стреса и нуждата от обезболяване, а активното участие на родилката – смяна на пози, дишане и движение – ускорява и улеснява процеса.

Раждането е и психологически преход. То изисква пространство за уязвимост и доверие – към тялото, към екипа, към природата. Жените, които се чувстват информирани и подкрепени, докладват за по-положителен опит независимо от начина на раждане. А това е важно – защото първите мигове с бебето не са само биология, а и основа за връзката, която ще следва цял живот.