След раждането всичко се променя – но не само в клишетата. Променя се въздухът в дома, ритъмът на времето, усещането за тялото, света, самите себе си. Първите сто дни след появата на бебето са като нова вселена – непозната, дълбока, изтощителна и красива по начин, който никога не се забравя.

В този период реалността сякаш се разтваря. Дните и нощите се сливат, а часовникът вече не определя хода на времето – това прави плачът, дремката, гушкането, кърменето. Тялото на майката още не е възстановено, но вече е в услуга – храни, носи, успокоява. А бащата, ако е до нея, преминава своя собствен, често подценяван преход към новата роля.

Има умора – такава, каквато дори безсънните студентски нощи не познават. Но има и нещо друго: ритуали, които се зараждат между погледите, докосвания, тихите моменти, когато бебето спи върху гърдите на родителя. Тези моменти изграждат не просто връзка – те градят семейство.

Първите сто дни са изпитание, но и шанс. Шанс да се забави светът, да се отрежат ненужните социални шумове, да се фокусира всичко върху най-съкровеното – грижата. Не е лесно, не е гланцирано, не прилича на снимките в социалните мрежи. Но именно затова е толкова истинско.

В този период не всичко трябва да бъде перфектно. Трябва да бъде човешко. И ако има момент, в който новите родители заслужават разбиране, подкрепа и спокойствие – то това са именно първите сто дни. Те не се повтарят. Но остават – в тялото, в паметта, в начина, по който обичаме.