Много често фокусът пада върху раждането – като кулминация на бременността. Но истинската трансформация започва след това. Първите сто дни с бебето не са просто адаптация – те са метаморфоза. Това е период, в който цялата вселена на родителите се преобръща, а времето спира да следва обичайните си правила.

Сън на пресекулки, кърмене на всеки час, смяна на памперси, безкрайни опити да се успокои плачът. Всичко е ново, интензивно, понякога изтощително. Но зад тази привидна хаотичност се крие дълбок процес на свързване. Бебето не идва с инструкции, но идва с послание – че любовта не е теория, а практика. Всяко успокояване, всяко носене, всяка прегръдка градят доверие, което ще бъде основа за бъдещата личност.

Родителите също се раждат. Не като готови, а като хора, които се учат в движение – с проби и грешки, със съмнения и нови открития. Най-големият урок в този период е приемането – на новата реалност, на ограниченията, на различието между представата и действителността. Родителството не е перфектна схема, а жива, променяща се връзка.

Първите сто дни са време на оцеляване, но и на създаване. Не на идеални родители, а на свързани хора. Те не са просто "началото" – те са основата. И макар често да се случват в изтощение, те остават един от най-силните, чисти и трансформиращи периоди в живота на всяко семейство.