Първият дъх на новороденото променя всичко. Тишината на болничната стая се разпуква с плач, а светът, който си познавал досега, се сгъва и изчезва. Вече си родител. И никой не може да те подготви истински за това.

Първите дни след раждането са като сън – не онзи лек и красив, а онзи, в който се лутате между светове. Тялото боли, времето губи структура, а усещането, че си нужен 24/7, те разтърсва до сърцевината. Но точно там, сред хаоса и разпиляното време, се ражда нова връзка – тази между теб и малкото същество, което диша с теб, търси те, разпознава те.

Реалността е друга от очакванията. Кърменето невинаги се случва с лекота. Умората не е просто физическа – тя е в очите, в ръцете, в сълзите, които не знаеш защо идват. А между тях – онези малки моменти, които няма как да обясниш: как мирише главичката на бебето, как се разтапяш от един мъничък поглед.

Майчинството не е само радост. То е смелост. Да се учиш в движение, да грешиш, да се съмняваш. Да заспиваш с усещането, че не си дала достатъчно, и да се събуждаш с решимостта днес да обичаш още повече.

Първите дни с бебето са и твоето ново раждане. В този свят има само една истина – нищо вече не е същото. И това е най-красивото нещо, което може да ти се случи.