След невероятната приказка за Дългоезичко, днес Зозо ще ни запознае с нов приказен герой. Кой ще участва в певческия състав на симпатичния жираф и ще станат ли всички известни с новите си песни? Отговорите сами ще разберете, щом приказката прочетете. :-)

***

Казваше се Димитърчо малкият жираф, след като се събуди, веднага стана прав. Бяха му настръхнали рогата от новата идея във главата. Беше решил да стане музикант, знаеше че има и талант. Щеше да си има певчески състав от маймуна, зебра и .... жираф. Тръгна Митко из поляни и полета да си търси той късмета. Пред едно изворче с вода зебрата той съзря. Тя се казваше Моника и щеше да свири на хармоника. А Митко – амбициозният жираф, понеже можеше да стои и прав само на задните крака, от малък свири на метла. А сега си е заслужил истинска китара, защото винаги си изяжда цялата попара. Той ще свири, пее и танцува, цял живот има да се празнува. Сега трябва и маймуната да открие и да репетират песни да я навие. Но той си знаеше, че тя нехае и много от песните дори не знае. Мислеше си само за игри, не ѝ пречеше да подскача и ако вали. Зебрата Моника беше вече съгласна да създадат групата най-прекрасна. Тръгнаха да търсят маймуната Цани, който щеше да свири на барабани. А всъщност можеше и да пее чудесно, но мислеше само как да лудува и да се цапа по-лесно. Но зебрата се оказа много амбициозна и като най-голяма и най-сериозна, реши да се заеме Цани да поучи в най-скоро време. Оказа се, че Цани за да намерят, трябва на най-високото дърво да се покатерят. А там Цани прави маймунджилъци, замерва напеклите се крокодили със зеленчуци. - Слез маймунке, трябва да поговорим. - Оставете ме, ако не искате да спорим. - Хайде да направим трупа, може да спечелим за награда купа. - А и ще станем известни с новите ни песни. Маймунката казва, че ще слезе чак когато слънцето залезе. След седмица групата беше направена, репетираха в една барака изоставена. Скоро дойде и време за концерта, беше поканен дори президента. Трябваше много труд и усилия да вложат, в никакъв случай не биваше да се изложат. Под звуците на Цаневите барабани ще танцуват всички хипопотами. От китарата на жирафа Митко делфините ще излязат на плитко. А след като хармониката на зебрата зазвучи, ще слушат всички със зяпнали усти. Всички тигри и леопарди ще реват, ще се радва даже и лъвът. И слоновете очакват с нетърпение началото на това велико представление. Но когато става време, няма кой палките да вземе. Цани още го няма, настава паника голяма. Публиката започва да крещи: - Защо оркестърът мълчи? Още петнадесет минути минават, Моника и Митко ужасно се притесняват, но вместо от концерт да се откажат, решават на всички да докажат, че могат да бъдат достатъчно добри и без Цани да барабани. Сега настъпи тишина - идва маймунката, но не сама, води с нея едно момиче- Жирафка, нежна като кокиче. Митко веднага я позна, по нотичката на гърба. Беше ѝ белег по рождение и то с прекрасно изпълнение. Групата засвири бясно, а на всички стана ясно, че музата и любовта са най-важните неща. Каквото и да правиш, чувството да не забравиш. Прекрасната Розита беше с прелестни петна покрита. Шията ѝ беше дълга и с изящна извивка, а на лицето ѝ винаги сияеше усмивка. И сега, когато Митко я видя, веднъж завинаги осъзна, че иска никога повече да не се разделят и добро и лошо да споделят.

Снимка на корицата: pixabay.com