Приказката за Дългоезичко е написана през далееееееечната 2006-та година. Сега, три деца по-късно, Зозо забавлява малчовците вкъщи с домашно приготвени приказки и щедро споделя щастливото преживяване с всички мами, татковци и дечица. Пожелаваме ви приятно приказкочетене и много, много смях и усмивки! :-)   Той се казва така, защото езикът му е по-дълъг от цялата ръка. А има и голяма уста, за да прибира тоз език като в пещера. Живее в хралупа и разни ядки там си хрупа. Даже изобщо не излиза - домът му е станал като риза. Защото има си той негов трик - може да достига храната с дългия език. Хапва ягоди, лешници, малинки, гъби, кестени и боровинки. Става той вече съвсем мързелив, даже от ленивеца по-ленив. Вече може и да се заклещи, ще трябва да го вадят с клещи. Излиза той от своята хралупа само ако горският готвач е сготвил супа. Или пък ако има някъде празненство и то само ако се е събрало мнозинство. Един ден Дългоезичко се облещи: -О, тоя тумбак май се заклещи. И тогава осъзна, че не се прекалява с мързел и храна.   Подложиха Дългоезичко на диета. Сънуваше нощем жълъдови кюфтета, спаначени пюрета и кайсиеви желета. Мечтаеше си за варел със сироп, искаше си стария живот, но получаваше само лек компот. Мина време, диетата подейства. Дългоезичко обеща, че вече няма да бездейства. Започна с езика си да прави и други неща, а не да го ползва само за храна. Играеше тенис даже, без ракета да покаже. Удряше топката с език, а и за голфа не му трябваше стик. Стана той красив и строен, че ще си намери приятелка може да е спокоен. И тръгна Дългоезичко към съседната гора, да си търси там жена. Оркестър Ежко Бежковци събраха, на добър час му пожелаха. Изпратиха го с кастанети, барабани и тромпети.   Eто че вече пристигна и за поздрав сам си намигна. Намери си подслон за през нощта, предстои му дълга разходка на сутринта. Когато слънцето изгрява, всеки в гората започва да се забавлява: няколко игриви мишки взели кожени каишки и са си направили прашки, да целят по лисичите опашки. Жабите в реката пляскат с крачката и пръскат с вода зайчетата на брега. Кара кънки една мечка, а Дългоезичко си подскача по пътечка и вижда отпред две вълчици на мотопед, а зад тях катерички вдигат прах. Те скачат на въже и издават гръмки смехове. А въжето било опашка и то на Дългоопашатката Наташка.   Дългоезичко и Дългоопашка заживяли щастливо.  

Снимка на корицата: pixabay.com