На 1 юни 2025 година утрото се пробужда с шепот на вятъра и смях, който отеква като звънчета в сърцето на света. Денят на детето разлива своята магия над полета и градове, над планини и морета, и в този ден всички ние, независимо от годините, се завръщаме към онова място в душата, където любовта е чиста, а светът – безкраен. Това е ден, когато времето спира, за да чуем песента на детството – онази мелодия, която никога не избледнява, макар често да я забравяме.

В България, където празникът е обичан от десетилетия, улиците на София, Пловдив, Варна и Бургас се превръщат в платно за детски мечти. Балони се издигат към небето, цветни тебешири рисуват приказки по тротоарите, а смехът на децата се вплита в топлия юнски въздух. Това е ден, когато възрастните коленичат до малките, за да видят света през техните очи – очи, които намират чудеса в капка роса, в полета на пеперуда, в шепота на вълните.

Има нещо романтично в 1 юни, нещо, което ни връща към първата любов – онази невинна, безкористна обич, която децата носят в себе си. Те не обичат с условия, не измерват чувствата си с часовници или очаквания. Те обичат като река, която тече свободно, без да пита накъде. И в този ден ние, които сме забравили как да обичаме така, можем да се поучим от тях. Да спрем. Да погледнем. Да протегнем ръка към някого – приятел, любим, непознат – и да споделим миг на радост, чист като детски смях.

В парковете децата тичат, пеят, рисуват небеса върху хартия. В Русе, Плевен, Благоевград и отвъд, семейства се събират, за да празнуват не само децата, но и чудото на живота, което те ни напомнят. Защото детето не е само плът и кръв – то е искра, която гори в сърцето на всеки от нас. То е споменът за онова момиче, което танцуваше под дъжда, за онова момче, което строеше замъци от пясък. То е любовта, която не познава граници.

На този ден, когато слънцето гали земята с мекота, ние сме поканени да се върнем към тази любов. Да вземем ръката на дете – свое или чуждо – и да го последваме в неговия свят. Да се засмеем. Да се учудим. Да си спомним, че животът е дар, изтъкан от малки мигове на вълшебство. 1 юни не е само Ден на детето – той е празник на сърцето, което все още може да обича с невинност и да мечтае с безкрайност.