Още преди да се роди бебето, светът започва да гледа на теб само като на „майка“. Не като на приятелка, партньор, професионалист, личност. Очаква се да си винаги готова, щастлива, грижовна, съвършена. Но никой не пита – а ти как си?

Да си бременна не означава да спреш да имаш мечти, нужди, граници. Понякога искаш да си сама. Понякога не искаш никой да те пипа. Понякога ти е тъжно без причина, а понякога си щастлива до сълзи от чаша портокалов сок. И това е наред.

В този период си и майка, и дете, и влюбена, и уплашена. Имаш нужда от разбиране, не от съвети. От допир, не от очаквания. От свобода да бъдеш себе си – променлива, несъвършена, но жива. Хормоните не обясняват всичко. Емоциите не трябва да се крият.

Бременността е преход – между две версии на теб. Но никоя от тях не е по-малко важна. Да бъдеш човек по време на бременност е също толкова ценно, колкото да бъдеш майка. А понякога и по-трудно.

Остави си място. За съмнение, за почивка, за себе си. Не защото си егоистка. А защото си жена, която носи живот, но не е загубила своя.