Бременността често се описва като чудо. В реалността обаче, тя е микс от биология, безсъние и дълбока вътрешна трансформация. Отвън всичко изглежда меко и розово – снимки на коремчета, усмихнати родители, ултразвукови кадри като бижута в социалните мрежи. Отвътре – това е период на съмнение, страх, и изострено усещане за отговорност, което не те пуска дори в съня ти.

Тялото се променя. Умът – още повече. Мислите вече не са твои, а негови. Или нейни. Всеки избор – какво ядеш, какво четеш, какво чувстваш – се измерва в нова валута: безопасно или не. И в тази нова логика няма място за предишното „аз“. То просто... се разтваря.

Много жени се борят с усещането, че губят себе си, докато създават друг. Истината е, че го правят. И точно в това е смисълът. Защото майчинството не е продължение на жената – то е нейна трансформация. Нещо умира, за да се роди не само дете, но и нова жена. И никой не предупреждава колко самотно може да е това.

Деветте месеца са не само физически път. Те са процес на прощаване – с миналото, с контрола, с илюзията, че знаеш какво правиш. Но и време на изграждане – на нова сила, инстинкт и любов, каквато не се побира в думи. Само в погледи.