Кърменето е не само биологичен процес, но и социален, икономически и обществен феномен с дългосрочни ползи както за бебето, така и за майката. Световната здравна организация препоръчва изключително кърмене през първите шест месеца от живота на детето, като допълнителното хранене може да започне след това, но без прекратяване на кърменето поне до 2-годишна възраст.

Научни изследвания показват, че кърмените деца боледуват по-рядко от инфекции на дихателните пътища, гастроентерити и ушни възпаления. Кърмата съдържа антитела, хормони, растежни фактори и живи клетки, които изграждат имунната система на новороденото и му осигуряват защита през първите месеци от живота. Също така, тя намалява риска от хронични заболявания в по-късна възраст – като затлъстяване, диабет тип 2 и някои автоимунни състояния.

Кърменето има и доказани ползи за психо-емоционалното развитие на детето. Контактът кожа до кожа, близостта и усещането за сигурност допринасят за изграждането на стабилна връзка между майката и бебето, което има значение за емоционалната регулация и социалното поведение в бъдеще.

Ползите не се ограничават само до бебето. При жените, които кърмят, се наблюдава по-бързо възстановяване след раждането, намален риск от следродилен кръвоизлив, както и дългосрочна протекция срещу рак на гърдата и яйчниците.

В икономически план, кърменето намалява здравните разходи – поради по-ниската честота на заболявания – както за семействата, така и за здравната система. Подкрепата за кърменето е инвестиция в общественото здраве и социалното благополучие, а насърчаването му трябва да бъде приоритет както в болниците, така и в работната и обществената среда.