Написана на достъпен и разбираем език, книгата дава ефективни и практични решения на редица въпроси и проблеми, с които се сблъскват родителите. Да бъдеш родител, е навярно най-отговорната житейска задача, изпълнена с безброй въпросителни. Всеки е имал моменти, в които се чувства виновен и несигурен във възпитанието на своето дете. Да убеди всички родители, че „не са единствени“ – с тази ключова задача се заема популярният български психотерапевт Милена Манова в полезната си книга „Ефективните родители“. Опирайки се на дългогодишния си опит в сферата, тя дава така нужното успокоение, че е нормално ежедневно да се сблъскваме със ситуации, които да ни карат да се съмняваме в себе си. И че всяка такава ситуация има своето ефективно и практично решение. Подкрепена с илюстрации, упражнения и игри, „Ефективните родители“ има за цел да ориентира читателите в огромното количество информация, която съвременните наръчници предлагат; да обобщи и синтезира редица успешни сценарии, които да помогнат да разберем по-добре детското емоционално състояние. На достъпен език, с множество примери от практиката си, Милена Манова предлага начини да изградим ефективна комуникация с децата си, в чиято основа стоят взаимното уважение и разбирането на детското развитие. „Ефективните родители“ предлага нова гледна точка към някои от най-близките до всеки родител теми и проблеми, като стимулите и наказанията, дневния режим на детето, йерархията в семейството, лошото поведение, гнева и тръшкането, а също и дефицита на внимание и хиперактивността. В основата на съвременното ефективно родителство Милена Манова поставя полезни практики като:

• да говорим на детето като на равнопоставен индивид;
• да си даваме сметка какви са нашите потребности в комуникацията ни с детето и какви са неговите;
• да подчертаваме какво харесваме в детето си;
• да развиваме себе си като личности;
• да разрешаваме повече, отколкото забраняваме, но винаги да знаем къде да поставим граница.

По този начин „Ефективните родители“ предлага балансиран възпитателен подход, който насърчава развитието на доверие към детето, към неговите възможности и преценки; стимулира сътрудничеството като стил на поведение в семейството и предлага начин да отгледаме благополучни деца с добра самооценка. Но най-вече припомня, че родителството е река с бързо променящи се води и нито един от нас не се е родил научен да плува в нея. От нас зависи да се адаптираме към обстоятелствата и въпреки грешките да продължаваме да градим здравословни взаимоотношения с нашите деца. Книгата излиза за предстоящото ново издание на събитието „Академия за родители“ на 9 септември пред НДК, където читателите ще могат да чуят лекцията на Милена Манова от 16:30 ч.   „Творбата има висока научна стойност и в същото време е написана увлекателно и достъпно. Представени са редица практически дейности и стратегии, които превръщат интересното четиво в инструмент, който предлага ефективни решения за редица ежедневни ситуации, с които се сблъскват повечето семейства при възпитанието и взаимодействието със своето дете.“   – Проф. д-р Неда Балканска, СУ „Св. Климент Охридски, ФНОИ, катедра „Специална педагогика“   „В своята книга Милена Манова ни разкрива същността на семейните взаимоотношения чрез понятията на транзакционния анализ като чрез илюстрации и примери успява да предаде по деликатен и интересен начин сложността на формирането на човешката личност.“   – Доц. д-р Наташа Ангелова, ръководител катедра Психология в ЮЗУ „Неофит Рилски”, Благоевград   Из „Ефективните родители“ на Милена Манова   Как да действате, преди да се разрази бурята?

1. Отклонете вниманието с нещо, което виждате отвън или в стаята. Проявете изобретателност.
2. Предложете вода.
3. Детето е актьорът на сцената, но благодатната публика сте вие. Изстъплението е предназначено за вас. Реакциите на детето се засилват, ако се опитвате да туширате изблика с внимание или съпричастност. Затова е добре да напуснете арената, като използвате подходящи думи: Знаеш ли, имам работа. Отивам в другата стая. Когато се успокоиш, ела да те гушна. Желанието за тръшкане се уталожва почти моментално.
4. Вие бъдете актьорът и действайте с парадоксална изненада. Ако тръшкането вече е факт, демонстрирайте актьорските си умения с още по-грандиозен пристъп на плач, ритане, имитация на сърдене. Децата ще са толкова удивени, че може да застинат или да се разсърдят, че им отнемате водещата роля. Обичайно този ход води до промяна на реакцията. Препоръчва се за артистични родители.

Детето е объркано, уморено, нещастно, че не може да се справи с това, което е намислило, и нещата не се получават така, както си ги представя. Решение: Предоставяне на подкрепа и любов. Най-добре е да познаваме знаците на приближаващо тръшкане от този тип и да се опитаме да се намесим с ненатрапчива помощ преди разразяването на бурята.

1. Започнете да пеете (сравнително тихо, без да се надвиквате) или да шепнете – пеенето, тихата реч често успокояват децата. Ако детето започва да се тръшка повече – спрете, ако обаче тръшкането няма промяна или намалее, продължете.
2. Гушнете го насила и го задръжте в прегръдките си няколко минути. Обикновено след това детето спира да се бори и се гушва и то. Този метод обаче не е валиден за всички деца и ситуации. Може да предизвика яростна съпротива и нараняване на родителя. Наблюдавайте какво предизвиква тръшкането. Често това е свързано с физическото състояние на самото дете – умора, глад, жажда, температурни промени. След като определим основните причини, които предизвикват тантрума, можем да се насочим към превенцията му по-ефективно – грижим се детето да е бодро и сито, отиграваме проблемните ситуации. В някои случаи тръшкането може да се превърне в цялостна стратегия за справяне на детето и да се появява при всяко възникнало неудобство (физическо или емоционално). Среща се при родители, които имат либерален стил на родителство: учтиви, съобразяващи се с нуждите на детето и в опита си да бъдат равнопоставени. Системният, търпелив и добронамерен подход е релевантен тук.
3. Използваме ситуацията на ограничен избор: Синята рокля ли искаш, или тази на цветя?. Не предлагаме множествен избор.
4. Поощряваме ситуациите на търпение и самоконтрол. След това му благодарим. Възможно е да заявим нашия избор: например да почетем, а не да играем с кубчетата. Ако детето се съгласи и донесе книжка, му благодарим.
5. Вербализираме емоциите. Първо назоваваме нашите. Може да добавим и обстоятелства, довели до това, например: От сутринта разтребвам и вече съм много уморена, Сигурно си много ядосана, че не ти купих шоколад.
6. Поставяме ясни изисквания кое е приемливото поведение и кое – не.
7. Запазване на неутрално поведение по време на тръшкането. Говорим спокойно, ако се налага да действаме – действаме, но с хладен ум, без емоция. Не викаме, не заплашваме.
8. Отиграваме предварително ситуации, в които очакваме тръшкане. Изиграваме ги вкъщи с кукли, като ние манипулираме и даваме живот с глас и поведение на куклите. Назоваваме емоцията на всяка кукла в различните ситуации.