В България расте броят на семействата, в които втората бременност идва преди първото дете да е проходило стабилно. Вълнуващо? Да. Предизвикателно? Абсолютно. Истината е, че бременността с малко дете вкъщи е като маратон с раница – пълен с обич, но и с умора, винаги на бегом.

„Не мога да се отпусна нито за секунда. Докато ми рита в корема, другото ми се катери по гърба,“ споделя с усмивка Елена Петрова от Пловдив, майка на 1-годишно момиченце и в 6-ия месец от втората си бременност. „Понякога се чувствам като цирков артист – една ръка готви, другата гали корем, а третата (ако имах) би вдигала детето от пода.“

Специалистите потвърждават: жените, отглеждащи малко дете по време на нова бременност, изпитват по-високи нива на физическа умора, но и – колкото и парадоксално да звучи – по-голяма емоционална устойчивост. Защо? Защото вече знаят какво ги чака. Втората бременност рядко носи същите страхове, както първата.

„Рутината с първото дете ги държи в движение и често дори забравят за гаденето или болките в кръста – просто няма време да се вторачват в тях,“ казва психоложката д-р Мария Грозева. „Но е важно да не забравят себе си – сънят, почивката и грижата за емоционалното състояние остават критично важни.“

Трендът към по-малка разлика между децата често е стратегически – родителите искат „да минат набързо през памперсите“ и после да въздъхнат. Но времето между две раждания носи и невидимото – изграждане на връзка, търсене на баланс и не на последно място – преоткриване на майката в нова роля.

Двойна умора, но и двойна любов. А в крайна сметка – двойна награда.