Анатомия на детския инат

В един момент вашето бебе е гушкаво, усмихнато ангелче, което ви гледа с обожание. В следващия – същият този малък човек се е проснал на пода в супермаркета, пищи с пълно гърло, рита и отказва да обуе точно тези обувки, които до вчера обожаваше.

Добре дошли в света на тодлърите (децата между 1 и 3-годишна възраст) и техния първи сериозен житейски етап: „бебешкия пубертет“.

Въпреки че терминът звучи хумористично, в психологията този период е известен като „кризата на трите години“ (която всъщност често започва още около 18-ия месец). Това е абсолютно естествен, здравословен и критично важен етап от развитието на всяко дете.

Защо детето се „разваля“ изведнъж?

През този период в мозъка и психиката на малкото дете се случва мащабна революция. То преминава през т.нар. сепарация – процесът, в който започва да осъзнава, че е отделна личност от мама и татко. До този момент детето е възприемало себе си и родителите си като едно цяло. Сега то открива собственото си „Аз“, своята воля и... вълшебната дума „НЕ!“.

Основният проблем на тази възраст не е инатът, а огромният дисбаланс в уменията:

Желание за независимост: Детето иска да прави всичко само („Аз сам!“).
Физически и емоционални ограничения: Мозъкът му все още е твърде незрял. Детето има силно желание, но няма уменията да го изпълни или думите, с които да изрази фрустрацията си.

Резултатът? Емоционален срив, по-известен като истерия.

Как изглежда „бебешкият пубертет“?

Ако у дома имате тодлър, вероятно ежедневно се сблъсквате с поне няколко от следните симптоми на кризата:

Инат и негативизъм: Отговорът на почти всяко предложение е „Не“, дори детето всъщност да иска това, което му предлагате.
Внезапни промени в настроенията: Преминаване от бурен смях към неутешим плач за секунди.
Физическа агресия: Хвърляне на предмети, блъскане, хапане или тръшкане на пода.
Егоцентризъм: Фазата „Мое!“, при която споделянето на играчки се превръща в невъзможна мисия.

Наръчник за оцеляване на родителя

Справянето с тодлър изисква тактика, която много напомня на преговори с международен терорист. Ето четирите златни правила, които ще ви помогнат да запазите здравия си разум и да подкрепите детето:

1.Запазете пълно самообладание: Първа помощ при криза.

Когато детето избухне, неговата нервна система е „залята“ от емоции. Ако вие започнете да викате, просто наливате масло в огъня. Вашата роля е да бъдете неговият котва в бурята. Дишайте дълбоко и изчакайте най-острата вълна да премине, преди да говорите.

2.Дайте му илюзия за контрол (Право на избор): Превенция на ината.

Вместо да кажете „Обличай се!“, попитайте: „Червената или синята блуза искаш да облечеш?“. Вместо „Време е за обяд“, опитайте с: „В коя чиния искаш да ти сложа супата – в зелената или в жълтата?“. Когато детето усети, че има думата, нуждата му от съпротива намалява драстично.

3.Поставете ясни, но любезни граници: Изграждане на сигурност.

Децата имат нужда от граници, за да се чувстват сигурни. Нормално е детето да се сърди, че не му позволявате да пипа горещия котлон или да тича на улицата. Валидирайте емоцията му, но не отстъпвайте от безопасността: „Знам, че си ядосан, но няма да ти позволя да тичаш пред колите“.

4.Не пестете похвалите за добро поведение: Положително утвърждаване.

Често родителското внимание се активира само когато детето прави нещо нередно. Обърнете модела. Когато тодлърът си прибере играчките без скандал или обуе обувките си сам, кажете му точно колко се гордеете с него.

Важно за родителите: Емоционалните сривове на вашето дете не означават, че сте лош родител. Те са доказателство, че детето ви се развива правилно и се чувства достатъчно сигурно във вашата компания, за да покаже най-грозните си и трудни емоции.

Кризата на тригодишните отминава, а инатът и упоритостта, които днес ви късат нервите, утре ще се трансформират в силна воля, целеустременост и способност на бъдещия възрастен да отстоява себе си и своите граници.