Когато е на 28, човек лесно се лъже. Мисли си, че знае много, може почти всичко и е видял достатъчно, за да дава непоискани съвети от време на време. А после забременява, отива на някое събитие за бременни и разбира, че всъщност почти нищо не знае, нищо не може и абсолютно нищо не е видял.
Горе-долу това е историята на първото ми посещение на т.нар. училище за бременни. А за да е пълна картинката, ще добавя и още няколко щрихи: кръстосан поглед, свъсени вежди, треперещи ръце, продължително гадене и ужасно главоболие. И всичко това в рамките само на 30 минути – малко повече от рекламен блок на Delimano – с любезното съдействие на една на вид мила акушерка, която проследи процеса на раждане стъпка по стъпка, без да спестява на мен и още двайсетина закръглени дами никакви детайли.
Твърдо решена да не се поддавам на чужди страхове и предварителни негативни нагласи, в следващите месеци от бременността ми настоятелно отказвах да стъпвам на мероприятия от този тип. Вместо това си инсталирах приложение на телефона, което да ми подсказва какво се случва с човечето в корема ми седмица по седмица и да ме подсеща за някои важни детайли (като например какви храни е добре да консумирам и какви прегледи е препоръчително да направя).
Раждането на дъщеря ми обаче ме накара да преосмисля решението си. Да, в интернет има купища информация за всеки етап от бременността и развитието на малките ни наследници, но в някои ситуации виртуалните думи просто не стигат. Нужно е нещо повече, като например разбиращ поглед или окуражително потупване по рамото, придружени с успокояващо „Не се притеснявай, нормално е“. Нужно е да видиш с очите си, че има и други хора със същите или подобни на твоите проблеми, а нерядко дори и по-големи; че не си единственият неудачник, при когото „безотказно работещите трикове“ от книгите за родители просто не работят.
Снимка: pixabay.com
Признавам си, че и днес не съм голям фен на събитията за майки и татковци. Комбинацията от купища хора и затворени пространства определено не ми е любима. Не съм и от родителите, които с охота попълват талончета за томболи с награди и събират мостри на козметични продукти. Дори аз обаче имам нужда да „събера“ малко чужд опит от време на време, да си сверя часовника – или пък да се успокоя, че не само моят не е верен. Да се срещна със себеподобни, които преживяват приключението, наречено родителство наравно с мен – по същото време, в същия град, със същата „порода“ деца, която, за добро или лошо, е различна от тази, която бабите ни са отглеждали преди половин век.
Поради тези и един куп други причини, има шанс да ме засечете на някоя от многото лекции, посветени на детското здраве, които регулярно се случват в столицата. Можете също така да ме видите в зала, пълна с майки и татковци, които се интересуват от храненето на най-малките. Просто защото за мен това са важни проблеми, за справянето с които имам нужда от малко допълнителна помощ. Не съм редовен посетител, не задавам въпроси публично към лекторите и почти никога не си водя бележки – просто слушам и се опитвам да запълня поне малка част от голямото пространство с празноти, присъщо на повечето родители новобранци.
Ако и вие, също като мен, имате известни резерви по отношение на събитията за майки (или пък сте имали неприятен „дебют“, както се случи с мен и онази на вид мила акушерка, която споменах в началото), може да се възползвате от възможностите на дигиталната среда, като присъствате виртуално на събитията, към които проявявате интерес. Е, да, така ще се лишите от разбиращия поглед и потупването по рамото, но също така ще избегнете стълпотворението от хора и ще имате постоянен достъп до бутоните „пауза“ и „напред“, в случай, че лекцията или лекторът не са по вкуса ви. И, не на последно място, ще можете да прецените от първо лице, единствено число, дали си струва да бъдете пълнокръвен участник в някое от следващите издания на съответното събитие.
Снимка на корицата: pixabay.com
