Големите усмивки Приключения

Погледай ми детето

Погледай ми детето

Аз съм експерт в гледането на чужди деца. Като студентка работех в детски парти център. В обикновените дни забавлявах и пазех от самоунищожение 2 до 3 деца едновременно. Разигравах приказки, играех на гоненица, криеница, най-силно шушкане с найлонови пликчета, строях кули и като най-малокалибрен служител се пъхах в надуваемия замък, люлките и карбалките заедно с мъниците. Когато имаше рождени дни, аз и още двама колеги отговаряхме за групи от 15 до 20 деца. Насочвахме ги към пицата, не им давахме да се замерят с торта и чакахме да се появи аниматорът с неговата специална програма, за да си поемем въздух. Получавала съм безброй предложения за женитба от красиви господа на възраст между 4 и 6 години. Отвличала съм вниманието на дете, което щом майка му тръгне към вратата на салона, започва да пищи и хуква след нея. Също така успях да се сприятеля с най-срамежливото-момиченце-което-никога-не-говори-и-не-играе-с-никого. Бяха шеметни седмици, в които родителите ѝ не можеха да повярват, че въобще общува с непознат.

Както разбирате от хвалбите ми – аз съм вряла и кипяла във временните грижи за чужди хлапета на ранна младенческа възраст.

Затова първите няколко пъти, в които приятели са ме молили да им гледам децата, докато свършат нещо наистина важно или за да си вземат въздух и да си прочистят главата за час, се съгласявах без никакви притеснения.

Хо-хо-хо! Понякога е по-добре човек да има поне някакви притеснения, поне едно! Това ще го накара да помисли и да се подготви за сблъсъка с природното бедствие, наречено „гледам чуждо дете на близък човек“.

Каква е разликата между това да забавляваш няколко часа децата на непознати в някой парти център и да се грижиш за хлапето на приятел? Нали са все деца, все трябва да си отговорен и да внимаваш с тях? Повярвайте ми, разлика има.

Първо, в парти центъра всъщност не си сам. Там има поне един човек, който стои „на бара“, прави кафе, чай, пише графици и говори с родителите за организацията на рождените дни, показва мостри на торти. Не че има свръхспособност да укротява развилнели се хлапета с едно мигване, но е там. В случай на нужда ще ти се притече на помощ.

Второ, децата отиват в парти центъра, за да си играят. Те са на чуждо място, заобиколени от много играчки, повечето от които не са виждали досега. Това държи вниманието им дълго, вие не сте толкова интересни.

Трето, служителите и родителите на парти центъра са много добре запознати с правилата. Всеки си има права, задължения, отговорности и си ги спазва.

Детски балони

Снимка: pixabay.com

Няма да продължавам с изброяването, ще се върна към изненадите, дебнещи всеки, който няма собствени деца и храбро е откликнал на поканата: „Погледай ми детето за час – два!“

Любимото ви хлапе, това, което познавате още откакто е било две чертички на теста за бременност на майка си, си е у дома. Чувства се спокойно, без родителски надзор и е готово да ви се качи на главата. А вие с изненада откривате колко малко сте подготвени за пищене, валяне по пода, настоятелно мрънкане за шоколад, пуканки и още анимационни. И причината е, че нямате информация. Изобщо не помните майка му колко часа на ден му разрешава да гледа телевизия; крие ли от него за съществуването на шоколада или може да го почерпите и куп такива важни неща. Не сте сигурни също как ще реагира родителката, ако се държите по-твърдо с детето ѝ и го оставите да си реве. Или пък го тупнете лекичко по дупето като прекали съвсем. Изведнъж забравяте и най-малкия си опит в общуването с деца. Спомняте си само разказа на друг ваш приятел как се ловят крокодили, но не сте уверени, че е подходящо да приложите точно този метод.

Ако сте натрупали опит като родител, дори да нямате ценна информация за отглеждането на конкретното дете, ще се справите. Ако сте лаик като мен, ще гризете нокти и ще се обаждате на майката на киселото ангелче да я питате това или онова, докато тя не се принуди да побърза с прибирането.

За да избегнете конфуза, фрустрацията и куп други неприятности, когато поемете ангажимента да гледате детето на приятели, подгответе се предварително.
Задайте на родителите всички важни въпроси от типа:

• в колко си ляга
• спи ли следобеден сън
• яде ли следобедна закуска
• разрешени ли са храни късно вечер
• колко е „късно вечер“
• знае ли за съществуването на сладкото
• как го успокояват, когато плаче
• коя е любимата му играчка
• кой е любимият му суитчър
• може ли да излезете на разходка и къде
• може ли да гледате телевизия, да играете игри на таблета
• коя му е любимата песничка

И каквото друго се сетите.
После вземете малко мента, глог и валериан и се бухнете в приключението.

 

Снимка на корицата: pixabay.com