Вдъхнових се да напиша няколко реда за кърменето сега, когато детето ми е на година и половина и този период за мен е останал в историята. Ако трябваше да говоря на тази тема преди раждането, може би щях да избълвам куп клишета като: всяка жена може да кърми, само 2% от жените имат физиологичен проблем и не могат да кърмят; кърменето е в основата на майчинството; кърменето е най-прекрасното изживяване на света; кърменето е най-важното, което трябва да дадем на новороденото и др. Нямаше сила, която да ме накара да помисля, че може би съм много крайна в разсъжденията си. От една страна безсърдечната пропаганда за полезността на майчината кърма за бебето, като в никакъв случай не оспорвам достоверността на това твърдение, и от друга желанието ми да дам най-доброто на моето дете, без да го лишавам от нищо полезно, безспорно за мен бяха превърнали във фикс идея кърменето на детето ми до навършване на една година. Освен психическата нагласа мога да добавя и похарчените пари за електрическа помпа, с която да изцеждам останалата кърма в гърдите след нахранване на бебето, стол за кърмене, защото вероятно щях да прекарвам доста време с тази дейност и всякакъв тип контейнери за замразяване и съхраняване на кърма, тъй като с тези дини над пъпа ми очаквах голям добив.
Раждането наближи. Готова за предстоящите предизвикателства, пристигнах в болницата екипирана за… кърмене. В сака ми имаше лосион за раздразнени зърна, компреси за раздразнени зърна, сутиен за кърмене, пижама за кърмене, силиконови накрайници против раздразнение на зърната и гореспоменатата помпа. Без да изпадам в подробности ще споделя, че раждането не протече по очаквания от мен начин, което беше само първия шок за организма ми, който обвинявам за по-нататъшното вече НЕкърмене. Бебето беше прието в неонатология, поради недоразвити бели дробове. Прогнозите бяха доста добри и ми обясниха, че е често срещано усложнение, което не е страшно и не се очакват проблеми в бъдеще. Естествено това ме успокояваше, но исках да го гушкам. Представях си как ми го носят да го кърмя, как ни изписват заедно и т.н. Уви, престоят ми в болницата беше доста тъпо преживяване. Вместо мляко леех сълзи. Добре че си бях взела помпата! Не се шегувам, с доста упоритост успях да предизвикам първите капки. Когато ме изписаха се цедих през два-три часа, като задължително ставах нощем в 00:00ч и 03:00ч, с цел най-ефективна стимулация на жлезите. Носех всеки ден кърма в неонатологията. Детето изяждаше на едно хранене толкова, колкото аз събирах за половин ден. И все пак бях твърдо решена щом го изпишат да забравя за помпата, нали бях чела, че „бебето е най-добрата помпа“. Бях наясно, че ще реве през двайсет минути, ще трябва да го кърмя почти постоянно, но нали такава била цената да си истинска майка.
Изписаха го. Беше най-хубавият ден, по-хубав от деня на раждането. Прибрахме се и се заех с така чаканото кърмене. Всичко вървеше нормално. Бебето плачеше вечер много, но вероятно от коликите. След една седмица отидохме на контролен преглед в неонатологията. Ужас, детето не беше наддало и двеста грама. Нямало никакви колики, било гладно. Една докторка ми се скара и ми каза да купя адаптирано мляко и да не се занимавам с глупости, много деца били отгледани така. Усещането – аз съм некадърна, неспособна жена, негодна майка, детето ми няма късмет, че се е родило при мен, в мен няма нищо женствено. Пореден шок. Влезнах в аптеката да купя храна със слънчеви очила, които да прикриват „радостта“ ми. Продължих да се цедя с надеждата кърмата все пак да тръгне. Междувременно се успокоих, просто редувах храненията с кърма и адаптирано мляко. Хранех бебето само от шише, за да следя колко изяжда. При друг преглед при личната ми лекарка и педиатър на детето, главата ми беше напълнена с упреци към неонатоложката, която ми каза да спра да кърмя. Не било правилно така. Обзаложи се с мен, че ако се цедя през един или половин час кърмата щяла да тръгне, нямало къде да ходи. Ново предизвикателство. Намразих тъпата помпа, с която ни очакваха дълги часове цедене. Чувствах се като крава. Но нали не трябва да мисля за себе си, сега най-важно е детето. Тези гърди, иначе приличащи на млекоцентрали, ми бяха обявили война. Аз не оставах по-назад, помпах ги до посиняване. Да, ама не!
След погачата, което си е само по себе си стресово преживяване, достигнах върха в млекопроизводството. След половин час помпане и на двете гърди с гордост отчетох 40 скапани милилитра. За сравнение ще посоча, че майките около мен на този етап вече достигаха до 200 милилитра от едната гърда. В този ден взех кардиналното решение да спра да се тормозя. Очевидно моето дете няма да може да пие това сладичко мляко, а ще трябва да се задоволява с онези безвкусните изкуствени храни. Последно, за свое успокоение, си направих експеримент. Подадох на малкия шише с кърма, което той захапа доста лакомо и започна да пие с въздишки от удоволствие. Взех му шишето и подадох друго с адаптирано мляко. Реакцията беше същата. С чиста съвест загърбих отчаяните опити с помпата, както и мненията на педиатърката и добронамерените приятелки, според които съм голяма глупачка да загърбя кърменето. Последните не ги виня. Нали само месец по-рано и аз мислех като тях.
Днес считам кърменето за нещо много важно, но не на всяка цена. Най-важното за моето дете е да има спокойна и щастлива майка, така и той е спокоен и щастлив. Е, в пубертета това правило май няма да важи, но тогава ще му мисля.
Снимка на корицата: pixabay.com
За Димитрина Еленска:
„Авторът е горд служител в сектор „Сигурност“. Магистър по Международна сигурност и бакалавър по Публична администрация, все в Софийския университет. Може да изглежда консервативно, но не е консерва, напротив. Обича спонтанните срещи с приятели. В свободното си време е трудно да се каже какво прави, просто защото такова няма. Майка е за първи път, вероятно не последен.“
