Да поговорим Коментар

Да стана или не

Да стана или не

Или задължително ли е да отстъпваш място на бременните в автобуса и някои други прояви на излишна доброжелателност

Ако видите бременна жена в автобуса, трамвая, тролея ставате ли, за да седне тя? Ако сте на опашка пред гишето за карти за градския транспорт пускате ли я да мине отпред и защитавате ли я от злобните подмятания на бабките, чакащи заедно с вас? Въобще държите ли се с бременната така, както бихте искали да се държат с вас, дори и без да имате корем с обиколката на две средно големи дини?

Да стана ли на бременна жена

Снимка: pixabay.com

Аз си признавам, че невинаги. Ако съм много уморена или ми е лошо, не бих станала, дори всички лели в автобуса да ме изпепеляват с поглед. И понякога ми се струва, че небременните хора са силно дискриминирани в присъствието на бъдещи майки. Ще ви дам един пример.

Денят на дипломната ми защита беше в края на юни – прах и жега, която ти размеква мозъка. В залата бяхме около 40 човека. Комисията закъсня с час и половина. Когато дойде, председателят ѝ жизнерадостно заяви, че според него е редно всички бременни колежки да минат първи. „Съгласни ли сте, колеги?“ – попита ни. И ние, въздъхвайки тъжно, се съгласихме. Деликатното състояние на дамите не предполага да седят на стола около 4 – 5 часа и да слушат презентациите на колегите си. Това, разбира се, много би ги натоварило. И така бременните се подредиха най-отпред и тогава видяхме, че са цели 15! 15 човека – по 10 минути презентация на всеки – подготвихме се за дълго чакане. Някой съжали, че не си е взел шалте и книга, да полегне под последните маси на сянка и да оползотвори по смислен начин времето си. Защитите се точеха. Комисията очевидно беше решила да напише шестици на всички от плодовитата петнайска. Не че ме интересуват оценките на другите, но откога бременността те прави експерт по връзки с обществеността и реклама? Надявам се, че не си взимат така изпитите и бременните в медицинска академия. Това вече ме интересува със сигурност. Освен това, ако си решил да правиш подарък на студент, не може ли да действаш малко по-бързичко, вместо да отделяш по 10 минути на всяка бъдеща майка и да си бъбриш с нея по теми, съвсем различни от дипломната ѝ работа пред очите на цялата аудитория. Редът ми дойде чак привечер и през всички часове на чакане съжалявах само за едно – че не съм бременна. Много смислена причина да изпита човек подобен вид съжаление, нали?

Да носиш живот в себе си е нещо прекрасно. То наистина те прави специална. Освен това вероятно те болят краката и кръста, повръща ти се, тежи ти и хормоните ти те изненадват с ново настроение на всеки половин час. Но това не значи, че всички са длъжни да се съобразяват с теб, да ти помагат, когато няма особена нужда и да се гънат на осморки, за да се чувстваш добре.

След като излях насъбралото се в мен възмущение с 6 годишна давност, мога с ръка на сърцето да кажа, че хората в градския транспорт като цяло се държат добре един с друг. Отстъпват място на по-възрастните и на бременните, свалят и качват количките на майките, дават път на хлапетата с раници. (Поне по линията на тролей номер 5 в София е така. Нямам идея какво се случва в автобус 83 например, когато пъпли от централна гара към „Надежда“. )

Бременна в транспорта

Снимка: pixabay.com

Това доброжелателно отношение и способност да влезеш в положението на другия подсказват, че сме си запазили човещината. Но честно казано, мисля, че със специалното внимание към която и да е група хора – бременни, възрастни, със специални потребности – не бива да се прекалява. И е по-разумно да насочваме усилията си към нещо наистина полезно за тях. По-важно ми се струва да се търси и изисква добро отношение към бременните и родилките в болниците например, отколкото да се съска към непознати, че не са им отстъпили мястото си за две спирки.
Вярно, нещата винаги са свързани, но прекаляването, в която и да било посока никога не е водило до нищо добро.

Затова, ако сте в скапано настроение, лошо ви е или ви се плаче, седете си в автобуса и не скачайте щом видите бременна жена. Освен ако не чувствате, че наистина искате да го направите. Ако гоните влак или имате друга важна задача и преподавателят ви натири да чакате да минат всички бременни – кажете си, че имате спешност, не си трайте от страх, че някой ще ви помисли за изрод.

Но! Ако видите, че някой тормози жена (все едно бременна или не), дете или срещнете човек, изпаднал в беда, помогнете им. Това, уверявам ви, ще заличи всички пъти, в които сте си налягали парцалите и сте зяпали разсеяно през прозореца, докато някоя баба или бременна е въздишала тихичко до вас в продължение на цяла една спирка.

 

Снимка на корицата: pixabay.com